Почитаме Васил Левски

Васил Левски е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово. В църковните регистри е записан под името Васил Иванов Кунчев, но всички българи го знам с двете безсмъртни имена – Васил Левски и Апостола.

Баща му – Иван Кунчев умира рано, когато е само на 14. И Левски е трябвало да помага в изхранването на семейството си. Започнал да учи в карловското взаимно училище, но под влияние на вуйчо си станал послушник и в продължение на три години обикалял из селата, за да събира помощи за Хилендарския манастир, учил църковно пеене и богослужение.

През 1958г. приел монашеството в Сопотския манастир и става Дякон Игнатий.

През пролетта на 1862 г. Васил Левски, по призива на Георги Раковски, се отправил за Белград, за да се включи в Първата българска легия. В Белград получил и бойното си кръщение, и името Левски.

След разтуряне на легията се завърнал в България и известно време бил учител в с. Войнягово, Карловско и в добруджанското село Ени кьой.

В началото на 1867 г., привлечен от поредното раздвижване на българската емиграция в Румъния, Левски се отправил за Букурещ и се свързал с Раковски. По негова препоръка бил избран за знаменосец на четата на Панайот Хитов. След тримесечен поход в Стара планина четата преминала в Сърбия, а Левски заминал за Белград. Малко по-късно се записал във Втората българска легия.

Левски очаквал предстоящата сръбско-турска война, но разтурянето и на втората легия осуетило плановете за вдигане на въоръжено въстание в българските земи отвън. Последвал и неуспехът на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Левски изживял болезнено гибелта на Хаджидимитровата чета. Още през пролетта на 1868 г. обаче той започнал да обмисля нови възможности за решаване на българския политически въпрос. Показателни в това отношение били неговите разсъждения, споделени в писма до Найден Геров и Панайот Хитов, в които търсел подкрепа за осъщестяването на замислите си.

Левски осъзнавал, че неуспехите на емиграцията се дължали до голяма степен на политическата апатия вътре в страната. Почти цяло десетилетие емигрантските дейци крояли планове за освобождение на България, организирали и изпращали чети в страната, сформирали легии и доброволчески отряди, но всички усилия отивали напразно.

Левски виждал изход в целенасочената и последователна революционна агитация вътре в страната и в ангажирането под различни форми на възможно повече слоеве от възраждащото се българско общество. Затова неслучайно, след кратък престой в Букурещ той решил да предприеме обиколки из българските земи.

Така за около година и половина Васил Левски успял да изгради широка нелегална комитетска мрежа, обхващаща цялата територия на страната. Начело на така оформилата се Вътрешна революционна организация стоял Ловешкият комитет, а връзката с емиграцията в Румъния се осъществявала по специално изградени конспиративни канали. Под ръководството на Левски комитетите разгърнали активна пропагандна дейност сред населението и това създало реални предпоставки за пристъпване към подготовката на една действително общонационална революция. През 1871 г. Васил Левски разработил и Проектоустав („Нареда”) на ВРО, в който обосновал основните си възгледи.

Според Левски, целта на революционната организация била „с една обща революция да се направи коренно преобразование в сегашната деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република … Да се подигне храм на истината и правата свобода и турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности”.

През септември 72-ра година, в Арабаконак била осъществена акция за обир на турската поща, под ръководството на Димитър Общи. Васил Левски бил против обира.

Турската полиция взела извънредни мерки за разкриване на участниците в акцията и в крайна сметка успяла да ги арестува. Направените признания по време на разпитите позволили на властта да нанесе съкрушителен удар върху революционната организация.

В този момент, след предателство, бил заловен и Левски в ханчето на с. Къкрина, Ловешко и изправен пред съда в София.

На 18 февруари 1873 г. Васил Левски бил обесен в покрайнините на София.....