Васил Левски е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово.
В църковните регистри е записан под името Васил Иванов Кунчев, но всички българи го знам с двете безсмъртни имена – Васил Левски и Апостола.
Баща му – Иван Кунчев умира рано, когато той е само на 14 години. Левски е трябвало да помага в изхранването на семейството си. Започнал да учи в карловското взаимно училище, но под влияние на вуйчо си станал послушник и в продължение на три години обикалял из селата, за да събира помощи за Хилендарския манастир, учил църковно пеене и богослужение.
През 1858г. приел монашеството в Сопотския манастир и става Дякон Игнатий.
През пролетта на 1862 г. Васил Левски, по призива на Георги Раковски, се отправил за Белград, за да се включи в Първата българска легия. В Белград получил и бойното си кръщение и името Левски.
След разтуряне на легията се завърнал в България и известно време бил учител в с. Войнягово, Карловско и в добруджанското село Ени кьой.
В началото на 1867 г., привлечен от поредното раздвижване на българската емиграция в Румъния, Левски отива отново в Букурещ и се свързва с Раковски. По негова препоръка е избран за знаменосец на четата на Панайот Хитов. След тримесечен поход в Стара планина четата преминала в Сърбия, а Левски заминал за Белград. Малко по-късно се записал във Втората българска легия.
Левски очаквал предстоящата сръбско-турска война, но разтурянето и на втората легия осуетило плановете за вдигане на въоръжено въстание в българските земи отвън.
Последвал и неуспехът на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, което Левски изживял болезнено.
Още през пролетта на 1868 г. той започнал да обмисля нови възможности за решаване на българския политически въпрос. Показателни в това отношение били неговите разсъждения, споделени в писма до Найден Геров и Панайот Хитов, в които търсел подкрепа за осъщестяването на замислите си.
Според Левски в България цари политическата апатия. Почти цяло десетилетие емигрантските дейци крояли планове за освобождение на България, организирали и изпращали чети в страната, сформирали легии и доброволчески отряди, но всички усилия отивали напразно.
Той виждал изход в целенасочената и последователна революционна агитация вътре в страната и в ангажирането под различни форми на възможно повече слоеве от възраждащото се българско общество. Затова решава да предприеме обиколки из българските земи.
За около година и половина Васил Левски успял да изгради широка нелегална комитетска мрежа, обхващаща цялата територия на страната. Начело на така оформилата се Вътрешна революционна организация стоял Ловешкият комитет, а връзката с емиграцията в Румъния се осъществявала по специално изградени конспиративни канали. Под ръководството на Левски комитетите разгърнали активна дейност сред населението и това създало реални предпоставки за пристъпване към подготовката на една действително "общонационална революция". През 1871 г. Васил Левски разработил и Проектоустав („Нареда”) на ВРО, в който обосновал основните си възгледи.
Според Левски, целта на революционната организация била „с една обща революция да се направи коренно преобразование в сегашната деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република … Да се подигне храм на истината и правата свобода и турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности”.
През септември 1872 година, в Арабаконак била осъществена акция за обир на турската поща, под ръководството на Димитър Общи. Васил Левски бил против обира.
Турската полиция взела извънредни мерки за разкриване на участниците в акцията и в крайна сметка успяла да ги арестува. Направените признания по време на разпитите позволили на властта да нанесе съкрушителен удар върху революционната организация.
В този момент, след предателство, бил заловен и Левски в ханчето на с. Къкрина, Ловешко и изправен пред съда в София.
На 18 февруари 1873 г. Васил Левски бил обесен в покрайнините на София. Той е само на 35 години.
ДНЕС
Днес, от 9.00 ч. започва гражданското поклонение пред паметника на Апостола в двора на Къкринското ханче, където е заловен. Там ще бъдат поднесени венци и цветя в знак на признателност към делото му.
В църквата "Успение Богородично" в стария квартал Вароша, където Апостола основава първия революционен комитет ще бъде отслужена панихида. Възпоменателната церемония с военен ритуал пред най-големия паметник на Левски, който се издига на хълма над Ловеч ще започне в 10.30 ч.
