Почитаме подвига на героите от Априлското въстание

Днес почитаме подвига и саможертвата на героите от Априлското въстание, избухнало преди 145-години на този ден.

То е замислено в края на 1875 година. В дълги заседания младите революционни дейци от т.н. Гюргевски революционен комитет решават да се пристъпи към организиране на всеобщо въстание през пролетта на следващата година. Българските земи са разделени на революционни окръзи, начело с апостоли и техни помощници.

В първите дни на новата 1876 година определените апостоли преминават Дунав и се заемат с делото. В българските земи ги очаква много работа, а и много разочарования. Още в самото начало предвиденият Софийски окръг се проваля, апостолите тук са заловени или се завръщат в Румъния. Далеч не цялото българско общество възприема революционната тактика. Някои се плашат от кръвопролития, други не вярват, че българите сами могат да се освободят

Поради предателство турски заптиета се опитват да арестуват председателя на комитета в Копривщица Тодор Каблешков и на 20 април /1 май/ той обявява въстанието, за което уведомява околните села с прочутото „Кърваво писмо”. Същият ден въстава и Панагюрище, а Георги Бенковски сформира своята конна „Хвърковата чета”, с която обикаля селищата в окръга и ги вдига на въстание. Скоро редовна османска армия и башибозук атакуват въстаналите селища, първи падат Стрелча, Клисура, а след четиридневни сражения – и Панагюрище. Трагична е съдбата на Батак, където потушаването на въстанието е придружено с масови кланета. В Перущица Кочо Чистеменски и Спас Гинев убиват целите си семейства, за да не попаднат живи в ръцете на врага.

Априлското въстание така и не избухва на много места, Ботевата чета е разбита, а самият Ботев - убит. Потушено е с много жестокост и то дори извън въстаналите райони. Близо 80 селища са изгорени, убити са около 30 хиляди жени, деца, мъже.

Но зверствата не остават скрити от световната общественоста. Създадена е Анкетната комисия, която изнася безспорни доказателства за кланетата. Това предизвиква гневната и съчувствена реакция на света. Организират се митинги и подписки в защита на българския народ, близо 3000 статии са посветени на трагичните събития, десетки известни личности като Дмитрий Менделеев, Лев Толстой, Джузепе Гарибалди, Уилям Гладстон и Чарлз Дарвин издигат глас за българите.

В крайна сметка Априлското въстание и общественият отзвук от него водят до Руско-турската война и Освобождението на България.