ГРАЦИОЗНИТЕ ИЗВИВКИ НА ТЕМЗА
СледКоледна почерпка за очите по време на Ковидна буря
ЕНЧО ГОСПОДИНОВ
Ако се вярва на статисттиката - а на тази нямаме основание да не й вярваме - Лондон е най-зеленият град във Великобритания и един от най-зелените в света. Според "парковите счетоводители" на Албион, Лондон днес има 8,6 милиона население, над 3,000 паркове и градини, над 8,3 милиона дървета и 14,000 ВИДА животински твари. Нещо като мини-Ноев ковчег, с надеждата, че скоро няма да отплува наникъде....
От всичките райони на града, Кингстън е на първо място по открито зелено пространство на "глава от населението", следван от Ричмънд.
И който от читателите е бил в също толкова зеления Ню Орлийнс в Луизиана, считан за най-зеленият град в Америка (САЩ), веднага ще забележи разликата: Ако гордостта на единия е джазът и симпатичният Сачмо с тромпета и дрезгавюя глас, то гордостта на лондончани е безкрайната зелена шир от паркове и градини, на места пресичани от грациозните извивки на Темза.
В тези ковидни и следКоледни времена Лондон още стои като скала на надеждата и красотата; на богатството, натрупвано от вековното британско "присъствие" в различни континенти, но и от интелекта на милионите таланти на страната. И даже един фриволен премиер и бивш кмет на града с непокорен перчем и непредсказуеми ходове не може да разклати сериозно олимпийското спокойствие на града. Нещо повече, яздейки велосипед, когато ходеше на работа в кметството, Борис Джонсън даваше пример как този архитектурно-исторически исполин остава стожер на дългите традиции на един народ, който не престава да се гордее с тях.
Но ако повечето разказвачи на истории за Лондон витаят около парковете и градините на града, по-малко са романтичните описания на другия му символ - Темза. Вероятно не са много реките в света, които са дали вдъхновение на толкова много художници, поети, есеисти и всякакви аванюристи на художественото творчество, които не са останали равнодушни към спокойно-величавата река, отразяваща до голяма степен духа на тази чудата нация от пълни с таланти и странности англичани, шотландци, ирландци и уелсци. Допълнени днес от милиони индуси, пакистанци, ланкийци, асорти-европейци и цялата човешка палитра на Африка и Близкия Изток. Когато всяка пролет отидете в прочутата Ботаническа градина в Челси да се полюбувате на "шоуто на цветята", след като излезете от градината често може да доловите миризмата на къри, на индийска улица, на пакистански ресторант или на турска кухня... Аристократичните и изтънчени английски носове изглежда отдавна са свикнали с тези аромати, част от наследството на Империята, в която слънцето никога не залязвало. Никога, някога...
Дълго време моето лично предпочитание беше в артистичния район Хампстед, обитаван векове наред от цвета на английската поетична, белетристична, актьорска, художническа и т.н. аристократична бохема. От Робърт Луи Стивънсън до Джон Кийтс и от Зигмунд Фройд до Ричард Бъртън - всички те, и десетки други от техния ранг - са живели дълги години в Хампстед. Други още го правят.
Но ако човек си направи труда да се обърне с гръб към уютния и красив Уимбълдън и пресече пешком за 40-50 минути Ричмънд парк, той ще се озове в едно китно градче със същото име като парка, стъпило с единия крак в Темза, а с другия във вечността на изкуството и носталгията по "духа на добрата стара Англия". Ричмънд сякаш е хем в Голям Лондон, хем извън него - и времето...
Ричмънд парк вероятно заслужава няколко тома от обема на "Война и мир", за да бъде описан горе-долу подобаващо на размера му (близо 10,000 декара), на историята му от 17 век насам, и на приноса му към дългата традиция на прочутото английско любопитство към флора и фауна от Чарлс Дарвин до днешния магьосник на природата, Сър Дейвид Атънбъро , вероятно най-големият световен разказвач на тревожни истории за бъдещето на планетата. Заедно с брат си Сър Ричард Атънбъро, филмов режисьор от световен ранг ("Ганди"), те са вероятно най-влиятелните братя - доайени на днешната филмова и природонаучна култура. И двамата братя са живели дълго, а и още имат домове в Ричмънд.
Градчето , кацнало на живописния бряг на Темза, има население от 21, 469 души, горе-долу колкото Симеоново или Бистрица край София. Казвам горе-долу, защото ако в Ричмънд има статистика и за местните котки, камо ли за хората, в набъбващите шопски села около София точното население остава загадка дори по време на избори. Но да не задълбаваме. Ако перифразираме саркастичния език на Хайне за Хайделберг по неговото време, населението на Ричмънд може да се опише като сбирщина от милионери, туристи и артистични таланти, като броят на последните е най-видим. Тази тенденция е още от времето, когато Чарлз Първи създал Ричмънд Парк през 1637 г, търсейки убежище от епидемията от чума в Лондон. В първоначалния си вид паркът бил предимно за сърни и елени, но днес тази привилегия се ползва и от 4-5 милиона туристи годишно. Близостта на Ричмънд до Централен Лондон го прави удобно убежище за уикенда, на хладина край Темза, където бирата е още по-хладна.
Разликата между Ричмънд и нашите "елитни" шопски селца край Южната дъга без канализация е не само във факта, че в Ричмънд е имало такава още по времето на Чарлз Първи, освен ако това не е шега на Борис Джонсън. Другата разлика е в гъстотата на талантите и на парите: жителите на Ричмънд вероятно притежават авоари колкото годишния БНП на съвременна България, заедно с милиардите в магистралите и техния асфалт. Освен споменатите по-горе талантливи братя, в Ричмънд са живели или живеят личности като Сър Тим Бърнърс-Лий, създателят на World Wide Web; световноизвестният пейзажист Джон Търнър (1775-1851), Сър Ноел Кауърд, брилянтен актьор и драматург (1899-1973), Александър Поуп, един от големите английски поети, Джонатан Суифт, вероятно най-саркастичното перо в историята на Англия, Сър Мик Джгър от "Ролинг Стоунс" и някогашната му съпруга и фотомодел Джери Хол (която още обитава луксозния им дом), Брад Пит и Анджелина Джоли, когато още са се обичали, както казват местните хора; Пийт Таунсенд (китаристът на "The Who") и Рони Ууд от "Ролинг Стоунс", да не ги изреждам всичките. Броят на милионерите е безброен, както се шегуват местните. Горе-долу по стотина звезди, богаташи или потомствени аристократи на квадратен километър. За качеството на местните ресторанти и пъбове мога да кажа само хубави думи. Обиколих доста, но не срещнах Ричард Алибегов. Тук по-известен e Ричард Лъвското Сърце, както и Кийт Ричардс, също от "Ролинг Стоунс". Понякога той напуска дома си в Кънетикът, САЩ, и идва тук да се бори с носталгията по старата родина, търсейки "Complete Satisfaction", както би изпял брат му Мик, докато Кийт стърже по грифа на китарата, а цигарата дими в десния ъгъл на устата му.
Но мен ако питате, а дори и да не ме питате, ще ви кажа, че най-харесвам онази красива гледка към Темза откъм високия бряг на Ричмънд Ривърсайд, която открива магичната мощ на реката, ласкавото слънце по залез и меката трева край тихо ромолящата река. Там, където някога великаните на пейзажа и на портрета Джон Търнър, Сър Джошуа Рейнълдс, ненадминатият "поет на четката" Томас Гейнсбъро и още десетина големи италиански, френски и английски майстори са черпили вдъхновение от вълшебните гледки от двата бряга на лениво изтичащата надолу река, следваща вековното си течение край тучните ливади между Ричмънд Хил и Марбъл Хил. Тази гледка постепенно станала икона както за местните хора, така и за тълпите от всякакви таланти, които черпели вдъхновение с пълни шепи от нея.
Така се случило, че когато Търнър и Джошуа Рейнълдс вече били изградили мит около тази гледка, няколко строителни предприемачи решили да се намесят в божиите красоти и да построят още един квартал точно между двата хълма - Ричмънд и Марбъл. Тогава местната "демократична и прогресивна общественост", подкрепена от артистичния елит и от вестникарите започнали такъв барабанен огън по предприемачите, че последните се видели в чудо. И в 1902 г с Акт на Британския Парламент гледката между двата хълма била завинаги защитена от строителство. Готовите вече пътища и канализация за бъдещия нов район били разрушени. На следващата година мястото било отворено за публиката да му се радва "во веки веков". В този смисъл наследството на Търнър и Джошуа Рейнълдс се оказало решаващо за бъдещето на гледката от Ричмънд към Марбъл Хил.
Факт е обаче, че канализацията била построена още преди бъдещия нов район. Да се знае от нашите градоустройствени гении.
Когато се върнах в София и се качих на Витоша, погледнах надолу към булевард "Витоша", в чийто край е стоящият Щастливец: Алеко с куфарите, гледащ към планината. Очите му бяха пълни със сълзи.
