ЕНЧО ГОСПОДИНОВ
В Джурасик Парк: ПАРИ, П(А)ТКИ, ПОЛИТИКА
За връзката между Динозаврите и хората, доминацията на буквата “П” в теорията и Практиката, Дъното на Еверест, Политическата Помия и Кофите на свинщината
От Марк ТРЕЙН
Днес, 29 май, е Международният ден на Еверест. От деня, в който преди 70 години двама смели мъже - Шерпът от Непал Тенсинг Норге и Сър Едмънд Хилъри от Нова Зеландия покориха върха, той стана синоним на всичко, което може да се счита за върховно постижение от Човека.
Май почти никой не е обръщал Еверест с върха надолу, като символ на Падение. Мнозина наши Политикани успешно го направиха. Те достигнаха дъното на върха, опровергавайки безсмислието на този оксиморон.
И за разлика от една смела дама (Пак) от Нова Зеландия - Лидия Брейди, първата в света жена, покорила Еверест без кислородна техника - нашите горди, смирени и прилично арогантни Политици, успяха да открият дъното на демагогския Еверест с помощта на добре финансиран Поток.
На френския икономист Лоран Карни се приписва мъдростта, че “Оня, който е НЕгоден да служи на сънародниците си, иска да ги управлява.”
А Макс Хейстингс, един от благородниците на съвременната “великобританска” журналистика, както казват някои от нашите ТВ-talking heads- написа преди 4 години: ”Аз бях шеф на Борис Джонсън. Той е абсолютно Негоден да бъде Премиер”. С “П” отпред…
Макс Хейстингс знае какво говори, защото е състудент и бивш приятел на Борис Тhe Greatest, спасявал го неведнъж, когато последният е улавян да послъгва чевръсто като кореспондент от Брюксел на “Дейли Телеграф” и на Гръмовержеца “Таймс”. Хейстингс е бивш Главен редактор на “Дейли Телеграф” и знаел как кореспондентът му в столицата на ЕС умее да усуква и насилва думите чрез дела… Особено когато влезе на “Даунинг стрийт” 10.
Колегите от моето поколение, които са търсили образци на добра журналистика, сигурно си спомнят имената на Уилям Съфайър от “Ню Йорк Таймс” и на Алистър Кук от БиБиСи и неговото седмично “Писмо от Америка”. Първият от тази великолепна двойка писачи вземаше за основа на коментарите си една дума и разнищвайки етимологията й, правеше великолепни словесни картини на политическия живот в САЩ. Вторият, истински благородник на английския език, в продължение на 50 години, без да пропусне нито една седмица, диктуваше по телефона от апартамента си в Ню Йорк на Пето Авеню срещу Сентръл парк писмо след писмо разкази за войната и мира, спектаклите на Бродуей и тези в Белия дом, за тресавищата на Виетнамската война и калта в политиката.
Чудя се какво биха написали тези двама мъже, както и Макс Хейстингс, и да речем Ориана Фалачи, ако им пуснем записите от среднощните разговори между нашите стари и нови Политици и Шарлатани, някои от които може би свързват името на Сър Хилъри предимно с това на Мадам Клинтън, също известен политик, да е жива и здрава. Съпругът й беше наскоро у нас на гости, вероятно за да посети Криптата с иконите в храма “Александър Невски”. Точно като бившия Генсек на НАТО Йозеф Лунс, който много харесваше Криптата и православните икони още преди да подсилим Североизточния фланг на НАТО с Мони и двата ни танка, според близки до Петър Младенов на “Оня митинг”.
Дали Уилям Съфайър, мир на душата му, би намерил някаква връзка между “НЕгоден” (да управлява) и НЕгодник, например?
А Арт Бъкуалд, майстор на политическата сатира , школувал перото си в изящния Парижки период на “Интърнешънъл Хералд Трибюн”, сигурно би казал, че НЕгодниците в Политиката от Калигула насам биха могли да населят град с големината на Браунау, Кабул , Кърджали, Харвард край Бостън, Банкя и Драгалевци, Пожаревац и Пном Пен, ВЗЕТИ ЗАЕДНО.(Пном ПЕН Да не се бърка с ПЕН клуба, please, че и той е вече с двойна репутация/конотация, като някои Нобелови и Димитровски награди). И други.
Или например как ще разчетат те, и особено взривоопасната Ориана Фалачи, изящната и мила абревиатура ПКП от нашия елегантен и обогатен политически речник? Вероятно ще го объркат с БКП. А не знаят, че е за една Прочута Кърджалийска Пушка, отстрелваща вредни законопроекти или чаровни мъже? (Знам, че мнозина ще ме поправят: в Пушката става дума не за “ш” в средата, а за “Т”, но тогава навлизаме в по-деликатна сфера.)
Уранът в някои оръжия може да е обеднен, но речникът ни е обогатен. Definitely, както казва Винету, след точен изстрел срещу бледоликите.
Прелиствайки Оруел и нашата задълбочена и с добро световно класиране медийна пирамида, човек може погрешно да остане с впечатлението, че Политика и Политици в някои територии са синоним на Престъпност, Пропадане, Пустош, Пропаст, Пандемия, Помия и подобни намеци за доминация на буквата “П”. Но нищо не е по-далеч от истината: в днешния свят това означава само и предимно едно: ПОКВАРА. Тотална и безгранична.
В прочутия си шедьовър “За мишките и хората” Джон Стайнбек описва живота в Америка по време на Депресията. Двамата герои - Лени и Джордж - са близки приятели, но пълни Противоположности, както понякога става и в нашата Политика. Джордж е създаден за да укротява добряка Лени, едър и силен в тялото мъжага, но слабоват в главата, с ръце като клещи и мускули на Шварценегър. И то в свят на Депресия, като тази пред нас сега. Лени е като свръхСила, който не знае какво да прави със Силата си и не може да я контролира. За това Стайнбек му е създал Джордж, дребен в тялото, но силен в ума. Историята завършва трагично. Дано тази алегория на всемогъщия белетрист да не се сбъдне.
Едно скорошно изследване на учените подсказва, че Динозаврите са измрели не от друго, а от рязкото намаляване на планетарната вегетация поради също тъй рязкото спадане на нивото на кислорода и тоталната доминация на въглеродния двуокис. Не се казва от какво се е увеличил този двуокис. От Политиките, Политиците или от Патките. Или от всичко заедно.
Може би поради тези причини, един мой приятел-непалец, Джаган Чапаган , Шеф на Международната Федерация на Червения Кръст в Женева, помоли един свой сънародник да забие на върха на Еверест знамето на Червения кръст с надежда този свиреп свят, създаден от Политиците, да стане малко по-човечен. И шерпът го направи.
Остана само жестът, животът продължи по старому. Както в “За мишките и хората” на Стайнбек.
А знамето на Хуманизма се вее от вятъра. Дано не е “на вятъра”.
