Само преди месец се бях отказала да следя пътешествията му. Той е най-пътуващият човек, когото познавам, за него няма граници, а приятели има по целия свят. Сега и той, също като целия свят, се задържа вкъщи повече от обичайното. Говорим си по телефона, интервюто правим онлайн. И в това необичайно затихнало, наново бавно време, се сещам за онзи май беше чешки детски филм "Няма никой вкъщи". Е, сега всички сме си вкъщи. Дори той.
По време на пандемия Интервюто разговаря с Георги Тошев.
От всички хора, които познавам, ти пътуваш най-много. Как ти се отразява карантината?
Карантината е моето завръщане у дома. При себе си. Приемам я като нормално ограничение, като нещо временно, с което трябва да се справя. И дори се учудих, че се справям повече от добре. Имам достатъчно много работа. Книги, плочи, филми, спорт, онлайн курсове. Ето, МоМа (Музея на модерното изкуство в Ню Йорк) пусна страхотни курсове безплатно, поне в един се записах. Излезе книгата “Наум Шопов. Бележки от един живот” (Книгомания), посветена на 90-годишнината на този забележителен човек и актьор. Довършвам книгата за Георги Парцалев, чака ме докторантура и два сценария… Предаванията ”Преди обед” и „Като на кино” по bTV си вървят и разделям времето между всичките си задачи. Всичко си е както преди, единствено не пътувам, общувам по Фейстайм с дъщеря ми и близките. Осезателно ми липсва гората, но един ден ще се върна и в нея.
Къде си в момента?
У дома. Пред поредното обещание да си подредя библиотеката и фонотеката, но не съм сигурен, че ще го спазя и сега, защото имам твоите въпроси. Те са чудесно извинение да си пусна новата плоча, която си купих от битака в Лондон.
Наслушахме се на всякакви теории покрай коронавируса - от тази, че е причинен нарочно до такава, че се разпространява през 5G мрежа. Човек има много време за теории по време на пандемия. Ти за какво най-често си мислиш тези дни?
Мисля си за смирението. За умението ни поне веднъж да не сме подозрителни, лоши, гневни, хейтещи всичко и всички. Тишината вечер ми помага. Не вярвам в световната конспирация. Вярвам в разума и познанието. И в смирението. Да, този Великден е на самотата, както каза папа Франциск. Но в самотата има тишина, а тишината е време за почивка и размисъл. Вярвам, че светът ще е друг. Подготвям се за живота след това. Пандемията ми помага да се отърся от страховете – здрав ли ще съм, ще имам ли достатъчно интересна работа, ще бъдат ли здрави близките ми, кога ще прегърна дъщеря ми и майка ми отново... С годините се научих да чета между редовете. Чувствителен съм към глупостта и фалшивите новини. Уча дъщеря ми и студентите да внимават кои са източниците им на информация.
Маските се превърнаха в задължителен аксесоар. Имало ми е други моменти в живота ти, когато би искал да “бъдеш с маска”? Да се предпазиш от “зараза”?
Не. Аз съм открит човек. Обичам да общувам, да прегръщам хората, които чувствам близки и обичам. Сега маските са необходими, дано не се превърнат в норма.
Кои са най-страшните “зарази” на съвременното общество според теб?
Глупостта и лъжата. Има по много около нас, уви. Алчността и консуматорското отношение към всичко и всички, изразено в самозабравилия се рефрен: “Аз искам!”. Пандемията ще се справи и с това. Както видяхме, няма никакво значение кой си, колко пари имаш, каква кола караш. Страхът е един. Заразата – също. Кой си и как минаваш през тази ситуация има значение за теб. Не за другите. Имаме редкия шанс да се вгледаме в себе си.
Аз например в този месец и половина открих, че мога да живея с много по-малко в битов план, но в социален ми липсват много неща. Какво ти липсва най-много на теб (като изключим полетите)?
Липсва ми живия контакт. Аз съм човек, който живее навън, сред хора. Обичам да общувам, да виждам други очи, да се смея… Да не говоря за спорт, театър, кино, концерти…. В битов план съм минималист. Отдавна не се впечатлявам от марки и вещи. За мен парадирането с тях издава липси и дефицити. Да живееш с достатъчното е голямо умение. Сега разбирам колко излишни вещи съм натрупал през годините.
Ти познаваш страшно много хора, да не кажа “всички”. Питаш ли се какво биха направили някои от хората, които вече не са между нас, какво биха казали за сегашното положение?
Бих искал да гледам на ситуацията днес и през очите на баща ми. Той беше мъдър и достоен човек. Спокоен и ведър. Аз съм по-нетърпелив, нервен понякога, защото мисля за много неща, искам всички да са добре. Липсва ми неговия баланс и чувство за хумор. Баща ми е роден през 1924 година, беше преживял войната, пътувал е много. Имаше витален дух и концентрация за важните неща. Дано го стигна!
По време на пандемия или не, всички имаме своите страхове. Теб от какво те е страх?
До преди пандемията се страхувах за дреболии – дали ще си запазя работата, която обичам, ще ми стигне ли времето да реализирам всичките си идеи, как да създам среда, в която да помагам на млади талантливи хора, за да има път пред тях… Сега съм спокоен, защото знам, че винаги ще бъда необходим с опита и знанията си.
Мъдрите хора твърдят, че трябва да се изправиш срещу страховете си, за да ги пребориш. Пробвал ли си се?
О, да! Преди две години един човек се опита да ме сплаши. Размаха пръст и изпусна думи, които няма да забравя. Животът обаче подрежда… И гледа. И когато трябва, отрежда. И наказва. Вярвам, че човек трябва да бъде много внимателен с думите и чист в мислите си. За пореден път се убедих, че истината е по-силна от лъжата.
Каза ми, че сега за първи път си имал време да прередиш библиотеката си от много време насам. Кои са най-ценните книги в нея?
Библиотеката ми е безценна. Но “Лични разговори” на Бергман е моята книга за изповед. Не съм религиозен човек, по-скоро вярващ, но тази книга ми е ценна. Необяснимо е.
Кои са най-ценните ти срещи? Ти си срещал много хора от всякакви сфери и среди.
Всяка среща ми е ценна, особено сега, когато съм у дома и гледам света през прозореца и телевизора. Но има срещи, които са се превърнали в приятелства.Цветана Манева е такава среща. Най-близките ми приятели от години – Мария, Люси, Виктор, Ани, Милко, Петя, Христо, Веси, Траянка, Румен, Аглика, Стефан, Деси, Цветомир, Иван, Ади… Щастлив съм с дългогодишните ми приятелства. И никога не е било важно дали някой е артист, министър, финансист, учен, лекар… Имам приятели в целия диапазон – от преподавател в училище до човек, който ръководи една от 5-те най-големи световни компании. Това са моите приятели. Те са разпръснати по целия свят. И сега се събираме чрез ZOOM.
Към кого се обръщаш, когато ти е трудно?
Научих се да се обръщам първо към себе си. Броя до 100 и тогава търся съвет от човек, който преценявам, че може да ми даде точен съвет. Избягвам да товаря най-близките. Знам, че те безрезервно ме обичат, но не винаги могат да ми помогнат. За бизнес начинания имам най-добрите юристи на света- кантората на адвокат Валя Гигова.
Какво всъщност е трудно за теб? Отстрани изглеждаш като човек, на когото му е лесно. Човек, който решава проблеми.
Като всеки човек, ежедневно преодолявам трудности от всякакъв характер – от битов до ексзистенциален. Възпитан съм, че никой не се интересува от моите трудности. Аз трябва да свърша една работа добре. Имам цел, към която вървя. С дисциплина и непрекъснато учене се справям, защото животът ни е даден да се справяме, а не да се оплакваме от него.
Политиката изкушавала ли те е някога? Странно, че никога не сме говорили на тази тема. Ти би бил успешен политик. В добрия смисъл на думата.
Имах предложения през годините от три политически сили да бъда депутат. Имах предложение да бъда заместник министър. Отказах. Не бях готов. Не вярвах, че има смисъл. Но човек никога не знае дали политиката и най-вече отборът, в който си поканен, няма да ти харесат. Като съветник на министъра на културата Емма Москова в кабинета на Иван Костов се чувствах полезен. България успя да синхронизира няколко важни програми в сферата на културата, авторските и сродни права. Научих много от политиката. Но бях отстрани. Видях и отвратителното й лице в пленарна зала. Зависимостите, липсата на елементарни стандарти… За съжаление, политиката е отборно занимание. Хората сме различни, но трябва да има стандарти. И личности. Помня Дертлиев, Савов. Сега като се огледам…
За да правиш тези документални филми, тези задълбочени интервюта, би трябвало да търсиш винаги доброто в човека. Понякога е много трудно. Гениални творци се оказват не толкова гениални хора. Оставал ли си разочарован?
Да. Бил съм не разочарован, а потресен от разминаването между артиста и човека. Но това е мой личен проблем. И съм търсел път, по който да върна любопитството си към твореца. Спомням си за една певица…
Кой е перфектният момент на релаксация за теб? Можеш ли да го опишеш? За да те улесня - аз си представям моя момент вкъщи, в леглото, с пролетен дъжд, който чувам настойчиво по прозорците. И нямам никаква работа.
Дъждът е перфектен саундтрак на моя сън и покой. Другият е тишината. Без аларма сутрин и без списък от задачи.
Ти всъщност не си човек, който остава без работа. С колко хора на ден разговаряш?
Това е проблемът! Понякога говоря с 30-50 човека. Опитвам се да ги намаля. С екипите, с които работя в предаванията “Преди обед”, “Като на кино” и “НепознатиТЕ” съм създал ред да се пишат мейли. За среща всеки трябва да е подготвен. Аз ценя времето си. Ценя и времето на другите. За съжаление, понякога присъствам на срещи, на които се чувствам случайно попаднал.
Ако можеш да избереш да разговаряш с един човек по телефона, който вече не е между живите, но познаваш, кой ще е той?
Баща ми.
За какво ще говорите?
За всичко, за което не ни стигна времето. Той си отиде рано, през есента на 1997 година.
За кого най-често се молиш напоследък? Използвам “молиш” само като израз. За кого мислиш, на кого желаеш сила?
За дъщеря ми. Важно ми е да има път в един по-разумен свят.
Аз много вярвам, че “И това ще мине”. Но май не вярвам, че ще излезем от него много по-различни. Ти?
Убеден съм. Трябва да си глупак, за да не вземеш поука от това изпитание, пред което сме изправени всички. За първи път ВСИЧКИ!
Благодарим на https://interview.to/ за това интервю
