Волос-Загора: 20 ДНИ СЛЕД ПОТОПА
Преди три седмици небето над планината Пелион в Средна Гърция се продъни и изсипа милиони тонове вода над Волос, главния град на района, и над десетки села наоколо. Едно от най-красивите места на Гърция изглеждаше съсипано. Днес гърците от този край, подпомогнати от държавата си, го изправят отново на крака.
Енчо ГОСПОДИНОВ
В дните, когато всички се тревожехме за приятелите си в Царево, Резово и още няколко странджански селца в нашия югоизток край Черно море, съседите ни в Гърция се тресяха от грохота на небето над тях. Като че ли самият Зевс се беше разгневил и беше решил да накаже хората долу, край пристанището на Волос и в околните селища, пръснати из планината Пелион.
И ако при нас се изсипаха по 200-300 л. вода на квадратен метър, тази цифра надмина 1000 л/кв.м. между Волос и Загора. За три дни тук падна повече дъжд отколкото в Атина за цяла година. Валя в Пелион като в “Сто години самота” на Маркес.
Кметът на Волос, уловен от телевизионните камери, затънал във вода до кръста, крещеше до прегракване и молеше съгражданите си да не излизат навън, а да се качат на покривите на къщите си или на по-горните етажи.
Положението изглеждаше безнадеждно.
/Водната стихия, помитайки всичко по пътя си, е изкъртила и довлякла на плажа тази огромна цистерна. Някой е написал на нея “Апокалипсис сега”, като заглавието на филма на Копола. Наистина районът е бил близо до Апокалипсис./
Но армия, полиция, пожарникари, доброволци и приятели от съседни страни се втурнаха да спасяват всичко, което могат. Хора, къщи, котки и кози.
Корав народ са гърците. Не се дават лесно нито на небесни сили, нито на велики сили. На никого не се дават те.
Който помни “Илиадата,”и описанията на Омир, или подвизите на Капитан Михалис, и лудешката чаровност на Зорба и гения на Теодоракис разбира поне донякъде характера на гърците. Те май доказват онази мисъл на стария немски философ, че (поне в някои случаи) количествените натрупвания водят до качествени изменения.
Дори Договорът на гърците с “новокомпонованите” комшии от СР мАкедониа е пример как първите си изпипват работите и си защищават интересите. Но да не навлизаме в това тресавище, че е болезнено.
/Водата още приижда от планината/, /Няма кой да гледа морето. Пясъчните плажове са покрити с хиляди тонове дървета, изкъртени от водната стена и довлечени като жертвоприношение на Посейдон./
Мисля също, че някои от комшиите на елините не могат да отгатнат тайната “как го правят гърците”: хем знаят да се веселят, хем си знаят националния интерес, хем работят здраво въпреки мита, че други около тях били по-работливи. Хем са усмихнати и гостоприемни, хем са пресметливи. Че и солидарни един с друг в моменти на национални предизвикателства като това, което описвам. От сложно тесто са замесени те. Явно от Троянската война насам са научили доста. И те си имат Хубава Елена, но тя си е останала гъркиня.
Може не винаги отношенията ни да са били като сега, когато лете ние сме у тях, а зиме те у нас на ски. Имали сме и сложни исторически моменти векове наред. И сега ги имаме, те са под повърхността на евроатлантическата лакировка, но познавачите знаят интересни детайли. Както и да е, от гърците човек винаги може да научи нещо интересно или полезно, стига да иска…
/В очакване на по-добри дни/, /Някога красиво дърво, сега грозен дънер/
Три седмици след Потопа държавни институции и граждани работеха рамо до рамо, оправяйки свлачища, срутени мостове, пътища с отхапани от тях големи парчета асфалт и потънали в кал плажове.
Забелязах също, че много от деретата им са вече почистени, а някои дори са и бетонирани, за да не се рушат и затлачват.
Нещо повече, гледах, гледах и останах с впечатлението, че всички големи и естествени дерета, които майката природа е създала за оттичане на водите при големи дъждове и порои, не са нито застроени, нито дори запълнени с боклуци. Обратното, почистени са и поразширени, където теренът позволява.
/Загора. Безплатна красота за всеки, който има очи за нея. Водата не е успяла да надвие човешката ръка./
Както казват в Република Кабардино-Балкария, “Казвам ти дъще, сещай се снахо…”. Горната република да не се бърка с нашата, please.
Хора, багери, камиони и валяци работеха денонощно. Всички са убедени, че ако няма нови изненади от Майката-Природа, до пролетта няма да има и следа от Потопа.
/Дядо Поп полива красивата си градина на една от многото православни църкви наоколо/, /Стъпала към Рая, осеяни с цветя/
Животът в Загора и околните селца течеше спокойно и без “старогръцки драми” : денем хората работеха из дворовете си или беряха ябълките в стръмните си планински градинки и ги караха към фабриката за преработка в сокове или пулп.
Нощем таверните и кафенетата бяха пълни, както и масите пред тях. Нашият приятел Яни ни поднасяше най-хубавото агнешко печено с пресни зеленчуци след това на майка ми в Добруджа, когато и аз бях дете…
Яни не само е добър майстор в занаята си, но и самоук историк, който на приличен английски ни обяснява неговото виждане за света днес… И критично око има Яни за всичко. Обича Яни Варна, където единият му син е завършил Военноморското училище “Никола Вапцаров”.
А странно как, едно гръцко семейство от тукашната Загора си харесало да живее в нашата Стара Загора и останало там. Фонетично и семантично привличане…
Загора е хубаво и вибриращо от живот село, където всеки упражнява по няколко професии, за да си уплътнява времето и кесията. Другите селца наоколо са малко по-бедни, но и там животът бумти с пълна сила.
Навсякъде е пълно с млади хора, с деца и училища, с църкви, банкомати и магазини - всичко, което е нужно за един нормален живот.
Няма и педя пустееща земя. Овце и кози щъкат нагоре-надолу, пикапи и моторетки хвърчат по тесните улички, но всички карат внимателно и няма крясъци като по други балкански места. Нито сочни нашенски псувни. Къщите и дворовете са чисти, а цветята са повече от хората. Архитектурата е семпла, практична и съобразена с планинския терен. Няма “къщи-прогимназии в стил мутро-барок”.
/Безнадеждни и сами
Единствената прилика с нас са уличните кучета, но те не са агресивни, а даже напротив. И са добре хранени и чисти. Кой, защо и как го прави, не разбрах.
Има някаква солидарност и задружност у хората тук и това е изписано на лицата им. Не видях намусени и кисели физиономии като в Горна Волта. Например....
/Нагоре по пътеката, която води към надеждата/
Когато дойде ред да си тръгнем, приятели на сина ми дойдоха да ни изпратят с кошница ябълки и четири дълги парчета домашен суджук, да не би да умрем от глад, докато се приберем.
Все едно, че ние бяхме Под Потопа (ПП), а не те.
Обикновени хора, сърдечни и усмихнати. Така ги запомних.
/Загора. 6 часа сутринта/
