На 2 август почитаме по стар стил паметта на св. пророк Илия - един от най-великите измежду старозаветните праведници.
На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за свети пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога здраве и благополучие, хубаво време и плодородие.
В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба.
На този ден, според народното поверие не трябва да се работи, защото гръм може да удари човек, а морето взима жертви. Времето се пробръща и започват да духат есенните ветрове, излизат вълнения и мъртво течение.
Днес имен ден празнуват Илия, Илиян, Илин, Искра , Илина, Илияна, Илинка, Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Лина, Личо, Илонка.
ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ!
На 2 август се навършват 121 години от началото на Илинденско-Преображенското въстание.
То е резултат на острата реакция от страна на българския народ на решението на Великите сили (Великобритания, Австро-Унгария, Русия, Франция, Германия, Италия) областите Македония и Южна Тракия да останат в пределите на Османската империя, след края на Руско–турската война. Решението е взето на Берлинския конгрес 1878г.
Борбата срещу него придобива организиран характер със създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в Солун, а с това и гъста мрежа от революционни комитети на тамошното българско население.
През 1903 г., 10 години след своето създаване, ВМОРО решава, че е настъпило времето за въстание срещу Отоманската империя. След спорове между водачите дали въстанието да се води като партизанска война, както иска Гоце Делчев, се налага мнението за повдигане на целия народ.
Първи и масово въстава Битолският революционен окръг, после са обхванати Леринско, Костурско, Охридско и Кичевско. В Крушево е обявена република, в чието управление са поканени да се включат представители на всяка една етнорелигиозна общност в града – българска, гръкоманска и влашка. Тя просъществува едва 10 дни – от 3 до 13 август 1903 г., но е считана за най-големия успех на въстанието. Революционното движение се разраства в Солунски окръг, в Струмица и в Скопско. На 18 август – Преображение, пламва въстанието на българите в Одринска Тракия. Последен се включва Серски окръг (днес територията му е в границите на две държави – България и Гърция) – на 27 септември – Кръстовден.
На 17 септември 1903 г. щабът на въстанието моли София да обяви война на Турция. Под натиска на Великите сили и заплахата за нападение от съседите, България, която не е готова за война, изразява само дипломатически протести срещу насилията над въстаналото българско население.
За два месеца над 26 000 въстаници водят в Македония и Тракия 289 сражения срещу 350 000 султанска войска. Жертвите са огромни. Изгорени са над 200 села и градчета. В България бягат над 30 000 души.
Въстанието е кратко, но масово. "В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплъщение на българското бунтарство. Ето защо Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода", пише един от участниците в него Хисто Силянов.
