Какво да очакваме от изборите на 14 ноември

6 партии влизат в новия парламен, слeд изборите на 14 ноември, показва ново проучване на "Алфа Рисърч".

Според агенцията мнозинство няма да може да се постигне без гласовете на три до четири партии.

ГЕРБ е първа политическа сила с 23,1% от гласовете. Коалицията продължава да бъде на устойчива дистанцията от останалите партии.

Оспорвана е битката за второ място между БСП - с 16,8% и „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев - с 15,9%.

Новият проект започна с летящ старт, но към момента при него се очертава по-скоро високо плато, отколкото растеж.

В полза на БСП играе високата мобилизация на избирателите ѝ, но според „Алфа Рисърч“ Covid кризата и машинният вот могат да доведат до намаляване на този резултат.

При „Продължаваме промяната“ решението на Конституционния съд по двойното гражданство на Кирил Петков също може да окаже влияние върху мотивацията на избирателите.

На старта на кампанията „Демократична България“ е с 10,9% от глаовете и е на символична преднина пред партията на Слави Трифонов - с 10,4%. И двете формации страдат сериозно от отлив на избиратели към новия проект на бившите служебни министри.

Особено силен е сривът при ИТН, които само за месец спадат с нови 5 пункта и така подкрепата за партията се стопява наполовина спрямо юлските избори. ИТН вече е пета политическа сила.

„Демократична България“ също губи между една шеста и една пета от своите избиратели, привлечени от новия проект. Издигането обаче на собствена президентска кандидатура, както и по-силната й политическа идентичност, намаляват щетите от този процес, коментират от „Алфа Рисърч“.

С 9,3% от гласовете ДПС е шестата партия, която със сигурност ще влезе в 47-то НС. Поради късното издигане на нейния лидер Мустафа Карадайъ за кандидат-президент, настоящото проучване не отчита мобилизационния ефект на този ход върху парламентарния вот. До какъв потенциал той може да достигне, ще е поредната от интригите на тези избори.

Няма сериозна статистическа вероятност някоя друга партия да прескочи 4%-та бариера. Ако тази тенденция се запази в хода на кампанията, това би означавало известно преразпределение на електоралните нагласи, но не и кардинална промяна в съотношението на силите.

Под 4-те процента остават ИБГНИ, "Възраждане "и ВМРО.

Доскоро изглеждащата като предизвестена президентска битка също се очертава като по-заплетена и с отворен финал.

Тъй като проучването е проведено на терен между 4 и 10 октомври, непосредствено след обявяване кандидатурите на проф. Анастас Герджиков и Лозан Панов и преди издигането на Мустафа Карадайъ, то отразява най-първите обществени реакции, преди претендентите да са по-широко популяризирани и припознати от избирателите.

Настоящият президент Румен Радев влиза в надпреварата с 42,6% от вота на твърдо решилите да гласуват. Най-силна е подкрепата, която получава от симпатизантите на БСП (над 90% от тях) и „Изправи се. БГ!“ (80%).

Малко над две трети от привържениците на ИТН и на „Продължаваме промяната“ също биха дали гласа си за него. След издигането на Лозан Панов една четвърт от симпатизантите на ДБ изразяват подкрепа за Радев.

На втора позиция се нарежда проф. Анастас Герджиков с 28,1%. Над 80 на сто от електората на ГЕРБ заявява поддръжката си за него. Освен техния вот, той съумява да привлече и една по-разнородна периферия от около 7 на сто, с което надхвърля вота за ГЕРБ.

Лозан Панов събира начална подкрепа от 8,2%. Въпреки че оказва сплотяващ ефект върху „Демократична България“, поради симпатиите на около една четвърт от нейните привърженици към Румен Радев, за момента той получава по-нисък от парламентарния ѝ резултат.

Възможно е неговата кандидатура да изиграе по-голяма роля в изборите за парламент, отколкото за президент, но той има потенциал и да увеличи резултата си, коментира „Алфа рисърч“.