Енчо ГОСПОДИНОВ
Така е. Фактите може и да са красноречиви, но в много случаи не са приятни. Поради което ни се налага често да ги премълчаваме, преиначаваме или да ги усучим "по килифаревски", както би казал репортерът Хемингуей, ако се беше родил в Килифарево.
Преди много години, когато в Кремъл седяха няколко сиви кардинала, със сиви мисли и в сиви костюми, закопчани догоре, на медиите в така наречения социалистически лагер се внушаваше да не изпадат в дребнотемие, да виждат далеч над хоризонта, където се белееше идеалът на Томас Мор и Томазо Кампанела, а посивялата брада на Дядо Маркс дискретно подсказваше, че осъществяването на идеалите иска време за количествени генетични натрупвания и евентуално последвалите качествени изменения.
Пишещите и говорещи братя и сестри от "лагера" боравеха внимателно с азбуката, словореда и многоточията, защото се предполагаше, че съдържат някакъв подтекст. По-смелите прибягваха и до Езоп, който умеел да казва на черното бяло и пак хората да го разбират, но без Кардинал Ришельо, или някой сив Кардинал, да го обеси. Така Езоп оцелял. Даже го наградили за 24 май с орден "Червено знаме на труда" - Осма степен.
И понеже пак сме около тази светла дата, с която се гордеем, че и ний сме дали нещо на света , поглеждаме с нежност и благоговение към тоновете словесни блюда, които заливат като вчерашния циклон в Бангладеш доверчивия и благонравен читател, зрител или слушател, наречен от политолозите "медиен консуматор". Същият този консуматор, който от 30 години се радва на свобода на словото, на мисълта и на правото да извика смело като някой платен трол "Долу автора!" Последното може да е с пълен или с непълен член - проф. Брезински умря, Солунските братя няма да задълбават за дребни правописни грешки, а членът - пълен или непълен - остава символ на днешното свободно слово.
Има обаче и още един светъл лъч на надежда: ако е вярно, че нашият елитен университет планира да покани нова вълна студенти по право и журналистика без приемни изпити това лято, подобен факт ще направи нашата юриспруденция и изящната ни словесност недостижими върхове в световната практика.
Но най-хубавото на нашата нова демократична и изящна словесност е, че тя винаги се върти като ухажор около истината, често правейки красиви стъпки около нея като Баришников около Мая Плисецкая, но без да я настъпи където не трябва, или да направи някоя редакторска грешка, която да не съвпадне с очакванията за белеещия се нов мираж на хоризонта. Тези словесни пируети изискват съвършено владеене на езиковото изящество и философската зрялост на Платон, Сократ и Данко Хаирсъзина, взети заедно.
Например тези дни за известно време се води лют спор дали поредният доклад от Брюксел оставя мониторинга над нашата правова държава валиден за неопределено време, или наблюдението отпада во веки веков. Тук Кирил попитал Методий: " Братко, какво е мониторинг?" Методий, който е бил в един клас в Оксфърд и Кеймбридж заедно с Уинстън Чърчил и Джонатан Суифт, скромно отвърнал:"Мониторингът е процес на наблюдение, от който нищо не следва..."
Но да не задълбаваме.
Та като се заслушах в едни сладкопойни чучулиги от телевизионния екран, разбрах, че мониторингът отпада, защото a) е чуждица и Солунските братя са против нея; b) не ни е вече нужен, тъй като сме изпълнили всички условия, за да се наредим сред първенците в труда, знанията и "прозрачността"; в) че вече ще има нова система за наблюдение и тя ще обхваща не само българи и румънци, а също останалите прогресивни и демократични страни в Европа. А може и отвъд нея. Например Бангладеш, който след циклона сигурно ще получи хуманитарна помощ и трябва да видим дали демократично ще я разпредели, както ние "де факто" делим еврофондовете. Така ясно го обясниха някои от най-известните ни политици, депутати и други народни водачи, след които покорно вървим към хоризонта. Част от сладкопойните чучулиги потвърдиха истинността на казаното от лидерите.
В чест на 24 май една друга омайна поетеса на временна работа в СЕМ също предложи да се сложат в ред всички електронни медии и сайтове, които не се борят достатъчно смело с фалшивите новини и по този начин обезмислят честния труд на скромни (откъм заплата) репортери и редактори. И е права: не е ясно защо наистина сме на 111 място в класацията по свобода на словото, след като бихме могли да бъдем въобще извън списъка. Нещо като "кантарът не ни хваща"... Толкова сме напред в изящната словесност, че "Репортери без граница" и "Фрийдъм хаус" не могат да разчетат смисъла на казаното и написаното в нашите медии, за да го оценят по иначе неясните си критерии. Както папуасите от Нова Гвинея, които не могли да разчетат "Венецианският търговец" на Шекспир, защото Бардът не написал текста на съвременен английски език. И освен това изкривявал основните принципи на международната търговия. Поради което президентът Тръмп може да каже и на Световната търговска организация в Женева да се реформира в срок от 24 часа. Иначе - nо money.
Междувременно Солунските братя също потвърдиха, че не разбират критериите на "Репортери без граница", както не разбират често и какво искат да кажат нашите медии по даден въпрос. Липсвала фактологията, както и логиката. Но да не задълбаваме, това са дреболии и дребнотемие, както би казал сивият Кардинал Суслов.
Факт ли е, че народът ни се замогна и все го тегли към морето на Гърция, макар магистралата към нея да не е още завършена, въпреки че началото й е възпято още в "Илиада"-та на Омир. Факт ли е, че тази наша Одисея няма край, нито начало, май....? И не обясниха ли достатъчно добре този факт нашите политически езиковеди и сладкопойни чучулиги, та от Брюксел все още някои докладчета и мониторингови трактати, които и без друго никой не чете заради тежкия им език, продължават да ни слагат дори зад румънците по богатство, просперитет и сияйни върхове? Защо самите факти мълчат по въпроса и не подкрепят боговете си? Ние ходим в Гърция, защото сме богати, а не те идват у нас, защото непрекъснато изплащат заеми от Ципрас и Омир насам. Който не вярва, да пита фрау Меркел.
Както каза многократно един колега, България никога не е била толкова богата. Особено някои българи, част от които са и филантропи.
И стига с тази корупция. Нали стана ясно от една красиво облечена държавна дама, че корупция няма. Има само "усещане за корупция", до доказване на противното. Усещането е много приятно чувство, когато идва от приятна дама наблизо. Факт е, че мониторинговите трактати доказват ясно, че корупцията я борим заедно и храбро с братята от север и дори Лаура Кьовеши смята допълнително да намали бюджета и броя на помощник-прокурорите си, защото вече нямат достатъчно работа. На Европейския фронт всичко е спокойно, както би ремаркирал самият Ерих М. Ремарк, изтънчен автор на текстове.
В някогашна Добруджа живееше един Йовков герой, турчинът дядо Али Аптарман. Най-милият и добър човек, когото съм срещал. Светец. Та Дядо Али казваше, че "Колибата трябва да е близо до бостана, ако искате дини..." Изглежда обаче колибата на Брюксел е далеч от Балканските бостани и нощем по тъмно дините намаляват. А дядо Али отдавна се пресели в небесния бостан и гласът му не се чува в Брюксел. Иначе Лаура Кьовеши можеше да го вземе на работа при нея.
Ако брюкселските статистики относно нашите видими успехи в дълголетието, благосъстоянието, борбата с корупцията и битовата престъпност, демографията, прозрачността в раздаването на баницата и други деликатни сфери са верни, ако е вярно, че имаме 1339-годишна история, то изглежда, че или нищо не сме научили от нашите братя американци с по-скромната им история, или сме некадърни да се самоуправляваме. Или и двете. Но да не задълбаваме.
В този деликатен контекст 24 май идва да ни напомни, че азбуката, която са ни завещали Солунските двама братя, би следвало още по-ясно и твърдо да налага фактите от живота, особено когато те се изкривяват от недобросъвестни оратори и сладкопойни чучулиги. Например за икономическия ни възход, за главоломните успехи в науката и образованието, било средно, полу-средно или полу-висше, както онези полу-проводници изпод каскета на времето. За здравеопазването да не говорим - боговете често ни напомнят, че българските болни са най-здравите на Балканите, ако перифразираме една стара политическа мъдрост от Изтока. На това божие твърдение фактите няма как гузно да не замълчат. А ако пък и първи открием ваксината след огромните финансови дарения на някои от най-родолюбивите ни домашни и задгранични филантропи, първият ни Нобел за медицина също ще бъде факт. Междувременно Солунските братя са информирали добросъвестно Евлоги и Христо Георгиеви, че дарителството е достигнало сияйни върхове и шотландецът Андрю Карнеги, считан за най-големия филантроп в историята от Тутанкамон насам поискал среща с нашите нови благодетели за обмяна на опит. Но последните му отказали - бил много придирчив Карнеги, когато раздавал милионите си. Искал отчет за всяка стотинка. Дребнав човек, при това - факт - и дребен на ръст, ако сте чели биографията му. Но да не задълбаваме.
Апропо, като стана дума за фактите, Изтока и вируса. Неприятно е, че и той мутира като мненията на политиците. Дарвин би казал - еволюира. Но това са езикови нюанси. И ако погледнем в данните за вироглавия вирус от университета "Джон'с Хопкинс" и worldоmeters.info, ще видим, че на 22 май 2020 г Русия е на второ място в света по брой на заразени хора, но с 5-6 пъти по-малко жертви - от повечето западноевропейски страни и САЩ. Солунските братя казват, че са озадачени от начина, по който днешните им медийни ученици третират този факт, най-вече като го премълчават. Неудобен ли е, що ли? Споменават се само заразените. Това дискретно променя мястото на Русия в тъжната класация. И може би успокоява някои, че и другите мрат. Дори и да е по-малко. Но каквото повикало, такова се обадило. Ревнивите към величието си руснаци изненадаха самите Солунски братя , като "забравиха" да обявят в една изложба в София връзката на братята и азбуката им с България. Око за око, зъб за зъб, факт за факт.... Братски отношения, както в притчата за "слънцето и въздуха за всяко живо същество..." Както кажат боговете. Фактите да си мълчат.
Преди 1989 местните богове очакваха от медиите да премълчават хубавите факти за Америка. Днешните богове, изглежда, очакват същото, но за Русия... Редакторите се чудят на кой бог да се кланят.
Или както можеше да каже Горбачов навремето, "... ако имахме Гласност, може би щяхме да разберем, че няма Перестройка."
Така не се случи нито едното, нито другото. В Папуа Нова Гвинея.
