ПЛАЖ ПО ВРЕМЕ НА ХОЛЕРА
В дни, когато светът се тревожи от ядрен Армагедон, от леден сибирски вятър в празните радиатори и празни глави на политици и генерали, на 50 минути полет от София има едно градче, което все още напомня за сладостите на живота
Енчо ГОСПОДИНОВ
Лиападес, Корфу.
Намира се на западния бряг на неголемия остров Корфу и наднича през Йонийско море към най-южната част на италианския "ботуш", там, където е "токът" на ботуша. А на "изток от рая", както би казал Стайнбек, през тесния проток, е албанският бряг на Скендербег... Докато столицата Корфу е обитавана от 30-40,000 жители, в зависимост от сезона, в Лиападес живеят около 1000 души, повечето гърци, тук-там каращисани с англичани, холандци и други студенокръвни европейци, открили своето топло гнездо. От Корфу (Керкира на гръцки) идват и корените на покойния Принц Филип, шармантният майтапчия и съпруг на покойната Елизабет Втора. И на много други известни гърци и гъркини като певицата Вики Леандрос, тотално неизвестна на днешните поколения.
Толкоз по уводната част.
Попаднахме тук случайно. Само знаехме, че като стигнем с автобуса от столицата Корфу в Лиападес, трябва да се спуснем около 500 метра надолу към плажа, където е и "Вила Катерина", стопанисвана от дама със същото име. Достолепна сграда, разположена в градина, горяща в зелени и червени цветове от рози, маслини, мушката, смокини, един орех и какво ли още не. На плажа, стотина метра по-надолу, температурата в края на септември е 25-26 градуса, а в градината на мадам Катерина е прохладно и леееко ухае на узо по млечнобелите чашки. Гостите се "одмарят", както казват сърбите, след дълго гмуркане покрай скалите и пещерите наоколо. Когато "вечерта смирено гасне", много от гостите сядат на верандите и охладеното от леда узо изпълва градината наоколо с аромата си, който малко по-късно неизбежно се смесва с оня особен повей от грила на двора, върху който цвърчат отбрани части от флората и фауната на Корфу и на Йонийско море. Кирия Катерина дискретно се разхожда наоколо да се увери, че гостите излъчват задоволство, а след нея надничат 10-15 котки и котета от всякакъв цвят, порода и възраст, привлечени от неустоимото ухание в мрака... Нашествието на котките леко напомня за къщата на Хемингуей в Кий Уест, Флорида, в която обитават 50-60 от тези пухкави красавици, толкова любими на незабравимия "Папа", изкусен майстор на словореда, на коктейлите, на лова на антилопи и женски сърца...
На съседния балкон има две влюбени една в друга полякини, които са пренебрегнали остров Лесбос и са дошли тук да се порадват на чувствата си, които не крият. Над нашата веранда има изискано руско семейство. Двамата тихо си говорят за съдбата на Крим, докато отпиват шампанско. Мъжът не е в донаборна възраст, а дамата до него е винаги красиво сдържана и изискано дискретна. Когато една привечер реших да снимам вилата на кирия Катерина, а рускинята се почувства обхваната от обектива, тя немедленно напусна балкона и се прибра в спалнята си. Времената в Черноморието не бяха спокойни и руснаците не искаха да бъдат снимани. За всеки случай...
В Лиападес има два плажа, единият в самото градче, а другият, Ровиниа, на 15-20 мин по една полупланинска пътека до безумно красив бряг, осеян със скали и пещери. Ако сте любители на плажове като тези на нашата Албена, тук камъчетата може да ви се видят малко по-бодливи под кърпата. Но изумрудено-сияйните води и тоталната тишина може пък да ви грабнат и да ви отнесат в непознати земи на усещанията. Всичко е чисто, спокойно и естествено уютно. От баровете и ресторантите се носи дискретна музика, която ухото едва долавя, а кухнята е великолепна. Виното - също. Цените са като у нас, само усмивките на сервитъорите тук са повече и не изискват бакшиш. Всичко е по взаимно желание - между гости и домакини.
Освен многобройните поляци и едно руско семейство, останалите бяха англичани, французи, италианци, испанци и една кенийка или сомалийка, с крака дълги като кипарисите зад плажа и бели зъби, ослепителни като внезапна светкавица над житно поле през юли. Край кенийката/сомалийка винаги имаше по няколко местни ухажори. И те бяха тихи и кротко усмихнати.
Нищо не подсказваше, че на по-малко от хиляда километра на североизток, край едно друго море, горяха села и градове. В Донецк, Луганск, Николаев и Краматорск миришеше на изгорели къщи, желязо и плът. В Брюксел храбри пълководци и политически визионери обмисляха дълбоко как да сложат ред в света. Беше септември и вечер захладняваше ... Зимата скоро щеше да запее своятя "зла песен...", пепел ми на устата.
Бар “Акапулко”
Но мен ако питате, а и да не ме питате ще ви кажа, че най-хубавото място в района е барът "Акапулко", намиращ се на около 20 минути "трекинг" от плажа на Лиападес. Трябват ви чифт добри маратонки с удобни подметки, 20-30 "евра", както ги нарича нашият бивш премиер и настоящ сив кардинал, и желание да изпитате нещо ново. Пътеката през гората на места е коварна и "ръбеста", тук-там с бодливи шубраци и остри скали, но гледката е опияняваща като бутилка вино "Аметистос" и вдъхновяваща като Хубавата Елена, подпалила Троянската война. На едно място пътеката се прекъсва от отвесна скала и трябва да се изкачите 2-3 метра по яка дървена стълба, като се изтегляте нагоре с алпинистко въже. Нещо като при Барон Мюнхаузен, който в една тежка ситуация с потъване надолу се самоизтеглил за косите си...
Зад шубраците се издигат белите стени на отвесни скали, а стотици кипариси са заболи върховете си в лазурното небе и гледат какво става отсреща, на италианския бряг. И там ли пекат риба, и там ли пият вино...
"Акапулко" е най-вискокият бар наоколо. Построяват го двама братя - Спирос и Томас - преди близо 30 години. Строителството из тези чукари им е отнело 3 години, трийсет кесии с драхми и три бъчви пот по челата. Но усилията им са възнаградени: днес "Акапулко" привлича всяко лято хиляди туристи, които искат да се насладят на великолепната "олимпийска гледка" на морето отвисоко, да хапнат нещо много вкусно, да пийнат узо (3 евро чашата), коктейл "Маргарита" (8 евро) или каквото им каже онази част на небцето, където се крият вкусовите ни усещания.
Очарователните домакини Джорджия (вдясно) и Дорина
Две усмихнати жени - Джорджия и Дорина - посрещат гостите като в Йовковия хан на Сарандовица и очаровани от тях гостите не бързат да си тръгнат. До бара има изумруден басейн, както и няколко стаи за почивка, а който иска да поплува в морето, пътека от 125 стъпала се спуска надолу към брега, а оттам - ако имате непромокаема раница и не ви се върви пеша обратно през шубраците - може да се върнете с плуване до плажа в Лиападес. Не е много далеч. На изпроводяк Джорджия и Дорина може да ви окуражат с чашка узо...
А в това време Корфу, приятно и преливащо от жизненост градче, известно като "столицата" на острова, вреше като мравуняк от хиляди туристи, дошли да видят някогашната венецианска архитектура на града, Старата и Новата крепост, и да се отбият в безбройните магазинчета или ресторанти за едно последно подаръче или последна чашка узо от "бяла мъгла" с маслинки... Не е за чудене защо венецианците са владели това приказно парче земя цели 400 години.
Както и не е за чудене, че Тукидид, смятан за "първият репортер на историята за Пелопонескат война", също е свързан с Корфу. Според него Корфу (Керкира) е бил една от трите най-големи морски сили в древна Гърция в Пети век преди Христа. Едно от неговите правила в писането, особено когато става дума за войни, е да не се доверява на сведения от "трети лица". Съвременник на Пелопонеската война, Тукидид е описвал всичко, след като го е видял с очите си. Никой не му е казал, че един ден, в една митична страна и северна съседка на древна Елада, ще насели телевизионния си ефир с глобални военни коментатори, които никога не са виждали битка в живота си. Освен кариерна.
Но това вече е в Двайсет и първи век след Христа.
