Кризата с коронавируса увеличава социалното разслоение.

Това показват данните от национално представително проучване на АФИС, проведено от 11-13 април. При допитването по телефона са интервюирани 2085 пълнолетни български граждани.

Месец след въвеждане на извънредния режим е ясно, че въпреки запазеното и дори увеличено доверие в ръководството на страната, все по-големи групи хора се доближават до ръба на безизходицата, посочват от агенцията.

Според данните, на въпроса "Ако извънредното положение продължи, колко време можете да издържите финансово", всеки десети (10 на сто) споделя – „Вече не издържам“. Всеки двайсети (5 процента) отговарят – „около седмица“. 31 на сто могат да потърпят още около месец. 26 на сто мислят, че могат да почакат още три месеца. Сравнително спокойни са 30 процента, които смятат, че могат да изкарат половин година и повече.

Данните свидетелстват, че към средата на април рязко нараства тревогата на значителни групи от хора, които се усещат близо до „ръба“ във финансово отношение като резултат от ограниченията, наложени от извънредното положение, посочват социолозите.

В отговор на въпроса „Вие или член на вашето домакинство изпитвате ли някои от следните последици в резултат на извънредното положение“, 23.9 на сто са потвърдили загуба на работно място. Почти същият дял (23.6 на сто) сочат, че член на домакинството е с намалено заплащане. Близкият дял не означава, че това са едни и същи хора, двете категории само частично се застъпват, уточняват от "Афис".

28 на сто съобщават и/или за съкращаване на работното време. 43 на сто от домакинствата са изпитали поне една от тези три последици. 11 на сто от домакинствата са претърпели и трите вида последица. Още 3 процента са загубили работно място и са претърпели намаление на заплащането, но без намаление на работното време.

Финансовият удар е по-силен при хора, чиито доходи и без това са ограничени. Сред населението като цяло преценяващите, че „живеят по-зле“ от останалите хора е 19 на сто, а сред изгубилите работа или част от заплащането и работните часове, този дял е около два пъти по-висок (съответно 47 на сто, 38 на сто и 41 процента). Най-тежък удар от положението понасят туризмът, хотелиерството, ресторантьорството. Там загубилите работата си са 44 на сто. Както при всеки икономически застой, силно страдат също така транспортът (15 процента), строителството (15 процента). Осезаемо, но засега по-слабо са засегнати услугите (11 на сто), търговията (10 на сто), земеделието (6 на сто) и промишлеността (4 процента).

Обхватът на пряко засегнатите в материално отношение хора говори, че в голям риск от обедняване изпадат големи групи граждани, коментират от "Афис".