За да бъде отворен първият преговорен клъстер за членството на Северна Македония в ЕС, тя трябва да приеме конституционни промени, които да гарантират включването на българите като държавотворна народност.
Това се казва в доклада на ЕК за напредъка по разширяването на ЕС на страните от Западните Балкани. Македония и Сърбия са най-критикуваните в тазгодишните доклади.
Въпреки някои положителни елементи, Скопие остава в застой по ключови въпроси, без които преговори не може да започнат, подчерта еврокомисарят по разширяването Марта Кос:
"Страната не е предприела решителни стъпки, за да напредне по преговорите за присъединяване през последната година. Тя трябва да промени конституцията си според заключенията на Съвета през 2022 година, за да напредне по пътя си към ЕС".
Северна Македония остава в задния двор на ЕС, въпреки усилията за напредък, пише "Политико". В годишния доклад на ЕК за напредъка на страните кандидатки, Скопиe получава оценка, еквивалент на "среден 3"
Докладът категоризира Северна Македония като "задържан в час", заедно със страни като Сърбия и Босна и Херцеговина, получили "двойки".
Най-зле се представя Грузия с "незадоволителна оценка", което на Запад е по-зле от нашата "двойка".
Косово, което не е официален кандидат, остава в сянка на процеса, докато не бъде признато от всички страни-членки.
Докладът отличава Черна гора с оценка "отличен", като "най-напреднал кандидат". Албания получава 6 минус, а Молдова 5 плюс. Украйна е с твърдо "добър", което е равно на "петица".
Турция продължава да бъде "избягал ученик", след като преговорите с нея бяха замразени през 2018 г. заради проблеми с върховенството на правото и правата на човека, коментира изданието.
