NAMING AND SHAMING И КИРЛИВИТЕ РИЗИ

Мнения


NAMING AND SHAMING.

И КИРЛИВИТЕ РИЗИ


Енчо ГОСПОДИНОВ


Една мутра безочливо нападна и преби млад мъж на пътя от Добрич за Варна. Мутрата беше добре охранена, яка, със задължителните татуировки, и всички останали атрибути на кроманьонеца, в това число вероятно и боздуган, който стреля. Предполага се, че пребитият не му е харесал с нещо, вероятно с прическата си, или с по-одухотворения си вид, по-скромния си автомобил и особено с клаксона му. И както е при Дарвин, по-силната мутра пребива по-възпитания и нищо неподозиращ мъж, даже подканва и сина си "да го довърши".

Съпругата на пребития с треперещ глас разказа поредната покъртителна "магистрална история" пред националните медии, прогресивната общественост се възмути, малкото останали лекари в Добричката болница запретнаха ръкави да съживят пребития, а мутрата - със старо криминално досие и ново самочувствие на недосегаем - вероятно ще ангажира най-опитния адвокат между Варна и София, който да го измъкне срещу символична глоба и тлъст хонорар.

Но не това е скандалното. Ние вече обръгнахме на какви ли не скандали. Скандалното е в това, че поради някакви разпоредби, камерите се скъсаха да показват насиненото лице на жертвата, но лицето на мутрата беше като "мъглявината Андромеда", която днешната телевизионна електроника и политически-коректната практика да сме по-нежни с мутрите, с лекота замазва лицата им, имената им, длъжностите им, а нерядко и престъпленията им.

Какво става в нашата замъглена държавица, в която някога Крум Страшни наказвал престъпилите закона по един доста суров и експедитивен начин? Или пък учителите ми - в същия този Добрич преди 55 години - са ни преподавали врели-некипели за Страшния Крум? Къде е тънката граница между закона и морала и толкова ли е тя невидима и деликатна, че медиите не смеят да назовават нещата с истинските им имена, когато тези "неща" са съдбоносни за общественото здраве и това на имагинерната ни демокрация?

Англосаксонците имат един лингвистично-морален шамар, който е известен като "naming and shaming", тоест да назовеш поименно оня, който е извършил нещо осъдително от юридическа или морална гледна точка. С надеждата, че той, тя, компанията, мутрата, олигархът и т.н. ще се засрами. Публичен шамар, да се знае кой е престъпникът, лъжецът, мошеникът и защо обществото го осъжда морално, а мнозина го и ненавиждат.

Преди години, когато бях ученик, в Добруджа имаше особена практика на "naming and shaming": ако те хванат да откъснеш през нощта два джоба череши или една диня от кооперативната овощна градина, на другия ден те разкарваха из целия район с табела на тънкото вратле, на която пишеше:"Този човек открадна от общото благо една диня." Същото беше и ако получиш двойка по български или аритметика. Всички отвръщаха поглед от провинилия се. Но никой не знаеше, че това на английски се нарича публично засрамване и осъждане. Беше морална присъда, останала в някогашна Добруджа от времето на Йордан Йовков, чийто разкази бяха населени предимно с положителни герои и фини хора като Вълкадин, който си говорел с Бога или като Сали Яшар с пеещите колелета. Вчерашната мутра от Добрич вероятно не е и чувала за Йовков. Но да не задълбаваме.

"Naming and shaming" е другото име на изваждане и показване на кирливите ризи, но поименно, а не абстрактно и философски, така че - по думите на една добре облечена наша министърка с уж юридическо образование - у нас остава "само усещането за корупция", която всъщност я нямало... Нещо като онова приятно усещане, което се нарича "мокър сън". Няма консумиран акт - само усещане за него. А думата корупция може да се замени с десетина други усещания. Като в оня филм, който от "Мирис на жена" стана в римейка си "Ухание в мрака". Ето така ухае цялата тази история, която ни съпровожда не само по пътя от Добрич за Варна, а и по всичките ни житейски магистрали, по които се леят кръв, пот и сълзи, ако заимстваме две-три думи от големия поклонник на България Сър Уинстън (Чърчил).

Продават ни развалено месо от Полша и яйца + салмонела пак оттам, но ние мълчим по въпроса кой ги внася тези развалени боклуци, в кои точно магазини и вериги се продават, защо се продават, кой ги е одобрил и т.н. Мълчим като чекисти от времето на Феликс Едмундович, който също е поляк. Известен е още и като Дзержински.

Продават ни дизелово гориво с великолепно количество водица в него, но не ни казват в кои бензиностанции; кой е направил този "Молотов коктейл", от който двигателите на по-нежните коли може и да гръмнат. И как нямало картел в бизнеса с горивата, как малко водица в нафтата не пречела на таратайките, даже им помагала, по думите на един от бранша, който се изтъпани по една телевизия да ни успокои... И имената на тези 20-30-150 или бог знае колко бензиностанции останаха тайна за храбрия български собственик на трето поколение "Голф" тройка. Или може би и на "Майбах" ново поколение. Иди му търси края.

Продават ни сирене с още повече водица, но било по-полезно, казват производителите. Но ние пак не знаем имената им. Особено ако му добавиш и половин кило палмово масло. Да не се тревожим, Комисията за защита на потребителите щяла да се самосезира. Сигурно. Най-вече на нея се надяваме. То и какво друго ни остава, освен да се надяваме само на самосезирането, както би се пошегувал Радичков, ако беше до нас.

Търговският закон, казват експертите, бил деликатна материя, той повелявал имената на горните хуманисти да бъдат замъглявани, като лицето на Добричката мутра, като майсторите на сирене, на авто-дайкирито от нафта и кладенчова водица и на палмовото масло като смазка за полупразните стомаси на онези пенсионери, които не смеят да си купят швейцарски ементал. Но не защото имал дупки, а защото джобовете им имали такива въпреки увеличението от 50 лева на пенсийките им.

При това положение, когато медиите не могат или не смеят да използват английската практика на "naming and shaming", изваждайки кирливите ризи на елитните ни търговци, магистрални мутри и маргинализирани министри и законотворци, на медиите не им остава нищо друго, освен да показват насинените лица на пребитите, натровените от развалено месо или яйца + салмонела на 20-30 дечица в еднозвезден хотел край морето или беззъбата уста на някой дядо от наводнено село, в което палмовото масло в магазина се лее като пролетна вода в задръстено селско дере....

Апропо, казва един шегобиец, по същата логика е направен и новият проект за Новата ни Конституция: авторът е неизвестен засега, вероятно е колектив от ренесансови умове. От бързане може и да има някои пропуски, но затова е обсъждането, ще го донатъкмим.

А един по-наблюдателен коментатор от вражеска радиостанция е забелязал, че когато става дума за някои по-луксозни имоти край морето с очарователна архитектура, смесваща йонийския, дорийския и финикийския стил, част от уважаемите медии също се въздържат да кажат чий точно е този имот, кой кмет му е издал разрешителното, от коя партия е кметът и т.н., все въпроси неудобни, които напоследък уважаемите зрители смятат, че единствено Мария Цънцарова е в състояние да зададе.

Преди години ООН имаше един смел генерален секретар - Кофи Анан. Наблюдавах го с огромно удоволствие как поименно споменава имената и засрамва публично държавите, отговорни за "световните политически бардаци", били те Руанда, Бурунди, бивша Югославия или днешна Сирия. Кофи беше смел човек, фин и образован, и повечето личности, с които се беше заобиколил, бяха като него. Прями и отговорни. Норвежецът Ян Егеланд, заместник-генерален секретар на ООН по хуманитарните въпроси, беше още по-цапнат в устата и публично шамаросваше великите сили, когато творяха "политически бардаци" по света, след което се измъкваха сухи... Почти винаги.

Кофи плати за това висока цена: набедиха сина му Коджо, че участва в една "особена" схема в Ирак на Саддам, наречена "Петрол срещу храни", съсипаха последните две години от втория му мандат и той си отиде огорчен и отчаян. Почина самотен в Женева няколко години след като се пенсионира. Предполагам, че много от шефовете на нашите медии знаят това и внимават с практиката на "naming and shaming". А кирливите ризи понякога се развяват като знаме, което гордо се вее над главите на наивниците.

Междувременно комисията, разследваща сина на Кофи Анан, не доказа нищо съществено от първоначалните обвинения. Имаше злоупотреби, но извършени от други. Кофи късно разбра нашата мъдрост, че е по-важно да кажеш първи каква е професията на сестрата на онзи.... Нека после да се окаже, че нямал сестра.

Такива ми ти работи, както мъдро заключаваше Кърт Вонегът, докато си пушеше следобед цигарата край Пазара на амишите в Манхатън. Според него може би е най-здравословно е да се казва, че "... имало едно време една държава, в която едни традиции повелявали всичко да се описва иносказателно, без имена и действия, без длъжности и звания, всичко да е замъглено като Андромеда, а кирливите ризи да се веят от свежия балкански ветрец над главите на поданиците, живеещи щастливо под слънцето на Великия Везир и неговия Сюлей-хан Великолепни."