За последните 10 години сме намалели с 16,5%

Населението на България е намаляло с 16,5% между 2011 и 2021 г. до 6 519 789 души.

Броят на хората, които са се определили към българската етническа група, се е свил с 9,6% до 5 118 494 души. При турците намалението е с 13,6% и те са 508 378. Най-много се е стопил броят на ромите - с 18% за 10 години до 266 720 души.

Като проценти това е - 84,6% - с български произход, 8,4% са с турски, а 4,4% - с ромски.

“Това е етническата принадлежност според самоопределението на самия човек при преброяването, както изискват насоките на ООН”, обясни зам.-председателят на НСИ Диана Янчева. При преброяването хората имаха възможност да правят отметки в общо пет графи - българска, турска, ромска, друга или “не желая да отговоря”. Имаше и графа “друга”, при която преброяваният можеше да напише коя е етническата му принадлежност.

Това е позволило на зевзеци да пишат всякакви неща в графа “друга”, включително и да се определят като марсианци – има такъв случай, каза Янчева.

Все пак извън трите основни етнически групи по-значителни са помаците, руснаците, арменците, украинците и др.

Ако се проследят данните от преброяванията през 1900 г., се вижда, че разпределението между българи, турци и роми не се е променило съществено за 120 г. Тогава турското население е било 14,2%, но след това намалява като дял .

Малко по-различно е положението с ромското население. При първото преброяване то се оказва 2,4%. Но се е стопило до 0,2%, показват данните от преброяването през 1975 г. Впоследствие нараства до 3,7% през 1992 г. и до 4,7% през 2001 г., но оттогава насам прогресивно намалява.

Ромското население рядко доживява над 65-годишна възраст, показват последните данни - едва 7,3%. При турците това са почти 20%, а при българите – 23,5%. Поради това ромското население се оказва най-младото – 26,6% са на възраст до 14 години. При турците децата са почти двойно по-малко – 13,8%, а при българите са още по-малко – 12%.

В момента в България има 1768 роми висшисти. При предишното преброяване те са били приблизително двойно по-малко, макар че и тогава, и сега делът на висшистите сред това население е под 1%. 11,8 на сто от ромите са неграмотни. 41,7% са с основно образование, 23,2% - с начално, а 19,9% са без никакво образование. Среднистите са 14,4%.

Напълно неграмотните сред турското население са 3,4%, а сред българското – 0,5%. По принцип въпросът “Грамотен ли сте” се задава само на хората на 9 и над 9 навършени години.

Хората от българската етническа група живеят навсякъде из страната, почти същото е положението и с ромите, но те са най-компактни в Сливен, Монтана, Видин и Пазарджик.

Турското население е съсредоточено най-вече в пет области – Кърджали, Разград, Търговище, Силистра и Шумен и по-малко в Бургас, Добрич и Русе.

Делът на хората, които живеят на село, е най-голям сред турците, докато 51% от ромите са в градовете, а при българите това са 72%.

Заетостта и безработицата зависят много силно от етническата принадлежност, показват данните. Например 51,2% от ромите в трудоспособна възраст са заявили, че не работят. При турската етническа група този процент е 20,9, а при българската – само 8,4%.

Вярващите в България намаляват, показват данните.

При преброяването през 2011 г. 60,4% от хората са отговорили с “да” на въпроса дали са вярващи, докато при последното преброяване положително отговорилите намаляват до 51,4%. Сред хората от българската етническа група има 2,2% мюсюлмани. 79,9% твърдят, че са източноправославни, но има и католици, протестанти, изповядващи арменско апостолическо вероизповедание, “Свидетели на Йехова” и още много други.

1,1% от турския етнос у нас са християни – най-много източноправославни и по-малко протестанти. Останалите почти изцяло изповядват мюсюлманството, но за разлика от предишното преброяване този път не е имало уточнение дали са сунити, или шиити.

Най-шарено е при ромите – 19,1% се определят като източноправославни, но има и немалко протестанти – 12,4%, 17,6% са мюсюлмани, има и католици и изповядващи друга християнска вяра.