Великият френски режисьор Жан-Люк Годар почина на 91 години. Това съобщи вестник „Либерасион“ по информация на неговото семейство и близки.
„Жан-Люк Годар, режисьор с многолико творчество, въплъщение на противоречията на едно изкуство в постоянно търсене, почина днес, 13 септември, на 91-годишна възраст. Той оставя след себе си кариера, изпълнена с шедьоври и изключителни постижения, които го превръщат в легенда още приживе“, пише френското издание.
Жан-Люк Годар е прибегнал към асистирано самоубийство, предаде Франс прес, като цитира съветник на семейството.
Той е потърсил помощ в Швейцария за доброволно прекратяване на живота заради "множество инвалидизиращи патологии" според медицинската документация, обясни Патрик Жанре, потвърждавайки информацията, публикувана от вестник "Либерасион".
В Швейцария има различни видове асистирана смърт, Годар използва най- разпространената - асистираното самоубийство.
Годар е един от режисьорите, които стоят в основата на френската "Нова вълна". Ранните му творби оказват голямо влияние върху развитието на световното кино.
През 60-те години големият френски режисьор Жан-Люк Годар преобърна завинаги границите и начина на разказване в седмото изкуство, припомнят „Монд“ и АП.
Великият творец ни остави повече от сто филма. Кариерата му продължи почти шест десетилетия.
Филмовият дебют на Годар "До последен дъх" е през 1960 г. с участието на Жан-Пол Белмондо и Жан Себерг. Сценарият е написан от Годар и Франсоа Трюфо, малко преди началото на снимките, а диалозите са измислени от актьорите в процеса на работа.
Жан-Люк Годар е роден в Париж на 3 декември 1930 година. Той второ от 4 деца на франко-швейцарско семейство. Баща му е бил френски лекар, притежавал е частна клиника, а майка му - наследник на род банкери от Швейцария. През Втората световна война семейството емигрира в Швейцария, но през 1948 година родителите му се развеждат и той се връща в Париж.
През 1961 г. се жени за актрисата Анна Карина, която участва в много негови творби – „Жената си е жена“ (1961), „Да живееш живота си“ (1962) и др. Впоследствие връзката им се разпада и в този период той прави „Алфавил“ и „Лудият Пиеро“ (1965), в които дава израз на екзистенциалната си криза.
През 70-те години Годар заснема много документални филми и материали на политическа тематика – за палестинската революционна организация, за комунистическите страни (заминава в Прага да заснеме тайно „Правда“), но повечето от тези филми не виждат бял свят.
В началото на 70-те години на ХХ век мотоциклетна катастрофа отдалечава за две години режисьора от киното. „Всичко върви добре“ (1972) отбелязва завръщането му към правенето на филми. През XXI век създава „Ода за любовта“ (2001) – разказ за любовта, срещата, плътската страст, раздялата и преоткриването, разгледани при три поколения. Последните филми на Годар са „Нашата музика/Notre musique“ (2004) и „Moments choisis des histoire(s) du cinéma“ (2004).
През декември 2007 г. получава Награда за цялостно творчество от Европейската филмова академия.
Последните си години Годар изживя в Швейцария, близо до Женевското езеро – там, където е израснал.
Годар заема място сред всепризнатите гении на киното през XX век заедно с Микеланджело Антониони и Ингмар Бергман.
