САМОТАТА , КОЯТО СИ ИЗБРАХМЕ

Мнения

През годините, когато работех в централата на ООН в Ню Йорк, един от любимите ми начини да изчезна за малко от някое дълго, но скучно и често безплодно заседание, бе да седна на някоя пейка до Пазара на Амишите. Той е на 45-та улица между Първо и Второ авеню. И не само да се радвам на градинката наблизо, носеща името на Катрин Хепбърн, а най-вече на един чудак с вечно димяща цигара в устата, с бархетна риза за два долара - от Бангладеш, с торбест кадифен панталон, къдрава пепелява коса и усмивка на Чарли Чаплин...

Всеки следобед той се припичаше на слънце, седнал на пейката и наблюдаващ как нюйоркчани си купуват разни лакомства от пазара. Аз сядах на отсрещната пейка, правех се, че чета "Ню Йорк Таймс", а скришом го наблюдавах. Този човек беше Кърт Вонегът, един от най-талантливите и проницателни писатели в света, ненадминат присмехулник над всичко и всички, поради което никога не му дадоха Нобелова награда. Вероятно и поради това, че след Втората световна война с неудоволствие е продавал за известно време шведски автомобили на американците...

Вонегът написа много хубави книги, преди да отлети над облаците на 11 април 2007. Но в една от тях - "Фарс или никога вече самота", той като че ли беше облякъл ризата на Пророка, защото фантасмагоричната му визия ни представяше картина, близка до тази, в която живеем днес. Светът е преживял невиждана катастрофа, много хора са измрели, половината от оцелелите са изперкали, брат и сестра живеят в странна симбиоза с общ мозък, стадото от маргинали си избира странен президент на Съединените щати, а междувременно Китай е станал световна сила. Запасите от петрол са изчерпани, западната цивилизация е пред умиране, а могъщите китайци толкова са се смалили, че хората ги вдишват и в днешното отчаяние ни напомнят за нещо друго. Маски няма, но това не пречи на китайците да завладеят света.... Не се казва с ракети ли, или с респиратори. В тази черна комедия, написана през 1976 г, Коронованият вирус витае незабележимо наоколо. Не става ясно дали Вонегът е предчувствал днешната агония на света.

Макар и вече богат човек от продажбата на книгите си, някои от които бяха горени на клади или забранявани в училищата заради богохулството или нестандартното мислене в тях, Вонегът си обичаше бархетната риза за два долара. Може би защото се надяваше, че така инвестира и в икономиката на Бангладеш. Но истината беше, че той, ветеранът от Втората световна война, военнопленник на германците в Дрезден и свидетел на разрушаването му от американската авиация, американец с немски гени, написа потресаващата "Кланица 5", вероятно най-шокиращата книга за войната, заедно с "Параграф 22" на Джоузеф Хелър. Той, който беше пацифист до дъното на душата си, се надяваше, че след 1945 американци и руснаци ще намерят общ език, както го намериха преди това край бреговете на Елба. Но това не се случи. Обясненията са много, зависи кого питате: отвъд Атлантика, или отсам....

Но както каза френският президент Макрон преди две седмици, ние сме във война. Войната се оказа Световна. Врагът е един: Коронованият. И когато врагът е общ, народите - повечето от които са маргинализирани - очакват и отбраната срещу Коронования да е обща.

Както преди 1945 общият враг събираше обща коалиция от три държави и трима мъже - в Техеран, Ялта и Потсдам. (На последната Труман замени болния Рузвелт, който караше 4-ия си мандат и с това даде пример на Путин как се търсят конституционни решения...) Срещата в Ялта не произведе много щастие за Източната част на Европа, но приемаме, че е било неизбежно за оня момент. "Такова било времето", казваше един наш цар.

Факт е обаче, че поне за няколко години, "Тримата Големи" си сътрудничеха прилично, изправени срещу общия враг. По-късно, след речта на Чърчил във Фултън се скараха, но това е друга история. Да не се отплесваме. Общият враг сега е пак пред вратите на света.

Но лидерите не си говорят. Или си говорят тихо, никой да не ги чуе. Не се и срещат. Помагат си скромно, което е по-добре, отколкото нищо, но пропагандаторите им виждат в тези скромни жестове опит за "превземане на противника (и бивш съюзник) отвътре" чрез един самолет с маски и респиратори. Бойте се от Данайците, дори когато идват с дарове, както се казва в една древна мъдрост.

И така, животът продължава, без да е ясно откъде ще дойде врагът, каква е коалицията срещу него, има ли въобще коалиция и ще даде ли този, който има две ризи поне една на ближния си. Дори ризата да е от Бангладеш. Или маската.

Когато след 1878 г. османците се оттеглили след 5-вековна командировка по нашите земи и ние сме започнали да строим Съвременна България, поборниците се изпокарали кой да вземе по-хубави постове в строителството (от всички сектори на държавата); или от по-престижни части на София. Стамболов - поетът и поборникът с острата сабя - също имал архитектурни и градоустройствени видения насън. Някои осъществил. После сабята се извъртяла...

Общият враг се оттеглил към Цариград, а общата цел на поборниците се стопила в синевата над Витоша. Тя още не била Национален парк. Деленето на плячката започнало. И тогава Дядо Вазов написал, че епохата се нуждае от титани, а родила пигмеи.

И днес епохата се нуждае от титани. Вирусът коси наред. Но световните лидери засега не предлагат нищо заедно. Спасяването на удавниците е оставено на самите тях. Титаник вече е ударил айсберга и трите класи се бият за лодките. Дори Леонардо Ди Каприо не може да помогне.

Лидерите са такива, каквито си ги изберем.

Или както казваше литературният учител на Вонегът, "Ако гласуването променяше нещо, нямаше да ни позволят да го правим." Учителят се казва Марк Твен.