Шипченската епопея
Отбелязваме 148 години от Шипченската епопея. Епичните боеве се водят на най-високите точки на Шипченския проход – връх Свети Никола, връх Шипка и Орлово гнездо от 21 до 23 август 1877 г. между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов.
В боя се хвърлят всички защитници, включително и тежко ранените. Турските войници изпадат в ужас, когато срещу тях политат не само камъни и дървета, но и трупове на убитите защитници на Шипка.
Към края на четвъртия ден от сраженията става ясно, че в тях са загинали около 3350 руси и българи. Загубите на противника възлизат на повече от 6750 души. След шестдневни боеве Шипка е спасена. Отбраната й е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската освободителна война от 1877-78 г. В нея опълченците доказват за пореден път, че свободата ни не е дошла даром, а е извоювана с кръвта и саможертвата на хиляди българи, пишат днес българските историци.
ГЕРОИЗМЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОПЪЛЧЕНЦИ
На връх Шипка е решаващата битка. Централната турска армия на Сюлейман паша е от 27 000 войници и офицери и 10 000 бошибозук.
В сформирания за отбрана на прохода Шипченски отряд, под командването на ген. Столетов са участвали 7500 войници и офицери и 5 дружини български опълченци.
"Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното БЪЛГАРСКО ОПЪЛЧЕНИЕ, които, нямайки боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни" - казва ген.Радецки тогава, на военния френски кореспондент на "L'Estafette“.
"Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек" - пише в телеграма на ген.Столетов от дните на битката.
Още по време на Учредителното събрание във Велико Търново (10 февруари – 16 април 1879 година) се взима решение за изграждане на паметник на българския опълченец, почитащ епопеята на връх Шипка.
Години наред идеята остава нереализирана, а когато се пристъпва към нейното изпълнение, строителите се разбягват заради лошото време, бурите и ниските температури.
На няколко пъти Строителният комитет, в който влизат арх. Данчов и инж. Генчо Скордев, обявява търг за продължаването на строежа и след като кандидати така и не се появяват, първият се сеща за Пеньо Колев - Бомбето. По това време той и неговите хора тъкмо завършват строежа на почивната станция на пощите до двореца Евксиноград.
Бомбето е самоук строител. По време на военната си служба е зачислен в трудовия набор в Шумен при инж. Харалан Стоянов. От него се научава да разчита планове и усвоява тънкостите на строителството, поради което е наричан от колегите си Инженерина. Съвместната работа с архитектите Станчо Белковски и проф. Иван Данчов му дава възможност да се сдобие с документ за майстор-предприемач. Благодарение на него той може да ръководи строежи с обща стойност на строителните работи до 5 млн. лева.
снимка: Пеньо Колев - Бомбето, Национлен музей "Шипка"
За да го склонят да поеме дострояването на паметника, от комитета го завеждат на върха.
„Гледам: паметникът само до костницата изкаран и отгоре една бетонна плоча, армирана с желязо. А пък горе един студ, един силен вятър", спомня си Бомбето.
Викам си: „Пеньо, имало е защо да напуснат хората туй място“. И си мисля как да откажа, усуквам го, значи. Добре ама касиерът на комитета Киров влезе в един окоп, целуна тревата и заплака. Той беше опълченец, с такава една хубава брада досред гърдите, ще е имал тогаз 75 години.
Чудя се: „Бре, какво му стана на тоз човек?“ Отивам две-три крачки към него. А той се изправи, прегърна ме и каза:
– Майсторче, виждам, че си млад и че имат доверие в теб. Земи го, каза, да го изкараш, като баща ти се моля! Да го видя, че тогаз да се отвори земята да ме прибере. В тоя окоп бях ранен, мойта и кръвта на другарите ми е текла по тая трева, заради България…
Сякаш мравучки ме полазиха. Рекох си: „Хората кръвта си тук са давали, пък аз да се плаша от вятъра. Не, ще го направя", припомня сайтът "БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ" думите на Пеньо Бомбето.
Началото обаче е трудно – Пеньо Бомбето събира работници от село Шипка и каменоделци от Дряново, но след като виждат какви са условията, те веднага го изоставят.
След тригодишна упорита работа паметникът е готов и на 26 август 1934 година става тържественото му откриване. На него присъстват цар Борис III и министър-председателя Кимон Георгиев. Държат се прочувствени речи, а архитект Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев получават държавни отличия.
Никой обяче не споменава името на Пеньо Атанасов Колев. Обиден, той години наред не се качва до Паметника на свободата, който е изградил със собствените си ръце.
Пеньо Бомбето си отива през 1987 - забравен, но сега наричаме подвига му „Втората Шипка“, И си спомняме за него....
