Отбелязваме 146 години от обявяването на София за столица на България.
ЗАЩО ИЗБОРЪТ ПАДА НА СОФИЯ
През октомври 1878 „Гражданското управление“, начело с императорския комисар княз Дондуков-Корсаков, било преместено от Пловдив в София.
Пловдив ставал главен град на .предвидената от Берлинския договор Източна Румелия, провинция с административна автономия. Затова след пристигането на Международната комисия в града Дондуков-Корсаков сдал временното гражданско управление на генерал Столипин и трябвало да отиде в Българското Княжество, за да подготви неговата административна организация, изработването на „Органически правилник“ и избиране на Княз, съгласно чл. 6, 4, 3 от Берлинския договор.
Защо изборът пада върху София? Имало много мотиви, но един от чиновниците в канцеларията на Дондуков-Корсаков бележи, че "преместването в София се е наложило и поради настъпилите по онова време движения и вълнения в съседните Македония и Албания, които изисквали най-зорко наблюдение от руска страна, както в политическо, така и във военно отношение".
Съгласно Берлинския договор, в Търново се свиква събрание от първенците на България, за да изработят „Органически правилник на Княжеството“ - бъдещата Конституция. Обрисуват се три града като три политически центъра: "Пловдив, където започва първата работа по държавното устройство на българския народ и тоя град става временно столица на Източна Румелия, която модерно организирана, се съединява с Княжеството; Търново видя у себе си Учредителното Събрание, което изработи Търновската Конституция, и си затвърди привилегията на стара българска столица, в която трябва да става „коронацията“; а София стана столица на Третото българско царство, седалище на учредените власти, политическо и културно звено изобщо за българското племе".
снимка: София 1929г.
Учредителното Събрание се открило в Търново на 10 февруари 1879, а приключило своята работа на 16 април. На другия ден, 17 април, свиканото вече съгласно приетата Конституция Велико Народно Събрание избрало първия български Княз. На 26 юни той пристига и полага клетва пред същото Събрание.
В заседанието от 22 март 1879 участниците отбелязват, че е „нужно да се определи столицата на Княжеството“. Проф. Марин Дринов - историк, учен и държавник, предлага София. Друго предложение не се прави. То е мотивирано с факта, че София е отдалечена от турската граница и е средищно разположена в българските земи според тогавашното разбиране.
Дневникът от заседанието на Учредителното събрания гласи, че „това предложение се е приело с вишегласие". „Ний имаме две столици: Търново – историческа и София – правителствена“, пише още там.
Така София е била провъзгласена за столица на България на 3 април 1879 година.
При обявяването си за столица градът е с население от 11 694 жители, има 3 306 къщи, 2 училища, 10 хана, 120 дюкяна.
снимка: базиликата "Света София"
Сега София е 15-ят по големина град в ЕС, с население над 1,5 милиона души, което е близо 20% от населението на България.
Носи името на късноантичната катедрала в града "Света София", наричана още "Светата Премъдрост Божия". Построена е през 6 век върху основите на три по-ранни църкви.
Днес базиликата е сред най-старите действащи църкви в Европа и е значима архитектурна ценност. На южната ѝ фасада е изграден главният официален мемориал на републиката - Паметникът на незнайния войн с вечния огън. От източната й страна е погребан Иван Вазов.
