Стихотворението "На прощаване" на Христо Ботев се превръща в македонска народна песен без автор. Това е един от многото случаи, описани в книгата на БАН за Северна Македония, каза за БНТ тази сутрин проф. Ана Кочева от Института по български език към БАН.
"Това, че Ботев е "препет", (термин, който се използва в Р. Северна Македония - препеване), не е нещо, което ни изненадва, защото от мига, в който е създаден т. нар. македонски книжовен език, започва лавинообразна подмяна на фактите: като се мине през творчеството на всички възрожденски писатели, навсякъде, където те се декларират като българи - "български" просто се заличава или се заменя с "македонски". Така "Български народни песни" и на братя Миладинови става Македонския народни песни. каза още професор Кочева.
Така стихотворението на Ботев "На прощаване"- "Не плачи, майко, не тъжи" - се открива в речник на македонската народна поезия. Тя даде за пример и с песента за Райна Княгиня, която също се открива в сборник за македонски народни песни.
"Книгата на БАН съвсем съзнателно е около 60 страници, за да може лесно да се възприема, бързо да се чете, включително от партньорите ни в Западна Европа, тя съществува и на английски език", коментира проф. Кочева.
"На тези 60 страници в Република Северна Македония в много бърз и спешен порядък отговориха с 4 тома от по 700-800 страници. Това беше една много отчаяна реакция".
Според нея, имаме всички доказателства и аргументи, за да кажем, че македонският е прекодифициран български книжовен език.
"Това, което се случва през 44-та година, когато се свиква първата езикова комисия, която трябва да изработи този нов език, е много показателно и ние сме го прочели в стенограмите, които съществуват от заседанията. Там всички много ясно си дават сметка, че този език не може да се създаде и да съществува по пътя на естествения развой. В комисията нямат време, бързат и затова просто взимат българския език и го прекодифицират" - обясни още проф. Кочева.
По думите й, лексиката вече е сърбизирана, влезли са много чуждици и съвсем целенасочено се прави всичко възможно, за да може македонският да се раздалечи от българската книжовна норма. Когато става дума за граматика обаче, там цялата структура на македонската норма е българска по своя характер.
