ЖИВЕЕМ В ЕЗИКА, КОЙТО НИ СЪБИРА
Проф.Боян Биолчев и книгата му "Преселението"
„Когато се докосна до някои важни неща, свързани с историческото битие на българина, не питам себе си. Помня предците ми какво са казвали, помня разговорите със преживелите събития старци, които съм записвал за щастие навреме, защото като писател знам само, че едно отклонение от истината дори и по причина за художественост, пак е недопустимо.“
автор: Паулиана Новакова
Боян Асенов Биолчев е роден на 11.12.1942 г. в София, където завършва 7-ма гимназия, след което следва полска филология в Ягелонския университет в Краков, Полша (1962-1968), защитавайки магистърска степен при проф. Кажимеж Вика. Автор е на филмови сценарии за игрално и документално кино (“Войната свършва днес”, “Славянската цивилизация”, “Мъжка история”, “Тайната на дяволското оръжие”, “Вик за помощ”, “Раздяла за трима”, “Племенникът-чужденец”, “Леденият континент”, “Черно на бяло” и мн. др.). Освен като професор по славянски литератури и ректор на Софийския университет, като писател, който е автор на социално-психологична и политико-сатирична проза, Боян Биолчев е известен и като привърженик на спорта – ски, подводен риболов, футбол.
Има книги, които те намират сякаш в точното време, за да ти кажат нещо за днешния ден. Такава е „Преселението“. Книга откровение, като я нарича авторът, за премълчаната ни история и участта на бежанците, потърсили спасение у нас по време на Балканските войни.
„Преселението“ спечелва наградата „Хеликон“ 2019-а. Аз лично я открих през 22-ра, когато търсим отговори защо след толкова страдания на човечеството отново има война, какво става с човека по време на война, оцелява ли човешкото, лекуват ли се травмите, какво е да си прокуден, бежанец. Не знам доколко сме узрели като общество за този вид откровения. Автентичните разкази, останали извън голямата история, могат обаче да ни дадат отговори. Но те дълго време бяха умишлено премълчавани по идеологически причини, а и вероятно потискани дълбоко в паметта, за да не разравят огнището на болката.
Историята на повестта е за едно семейство, което по време на Междусъюзническата война, след необмисленото изтегляне на нашите войски от Източна Тракия, се опитва да се спаси от репресиите и етническото прочистване, което затрива българските села там. Жесток, мъчителен и същевременно дълбоко поетичен интимно-човешки разказ за оцеляването и неговата цена. Шест годишно дете убива турчин за да спаси невръстното си братче от насилие. Но убийството не прощава. Съдбата така навръзва причинно-следствените връзки, че спасението, макар да се случва, се оказва невъзможно. Оцелява само шестгодишният, за да оцелее и паметта.
Боян Биолчев сам е от такова потекло на преселнишки родове. Дядо му, на когото е кръстен-Боян Биолчев, е родом от град Прилеп и е от големия род Биолчеви. Съученик е на Гоце Делчев в Солунската гимназия. Присъединява се към ВМОРО. Бори се с действащата в Прилеп сръбска пропаганда, след което бяга в България. Участва в аферата „Мис Стоун“ и са му поверени 1000 лири от откупа. Подкрепя фракцията на Яне Сандански в Македоно-одринското освободително движение. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение, участва в Първата световна война. По майчина линия Боян Биолчев пък е от Джинговия борчески род от Солун. Джингов е собственик на българската печатница в града и е първи братовчед на Христо Смирненски. Женен е за Гpозда от Солун, племенница на Стамат Танчев.
снимка: Боян Биолчев-старши/седналият в средата/
За своя род Боян Биолчев още не е писал, само е разказвал. Повестта, която е захранена от спомените на други преселници във Василико, днес Царево, няма как обаче да не носи отпечатъка на личната биография, на наследените емоционални връзки, на предаденото и неизказаното, запечатано в личните гени на автора.
„Ние живеем в езика, който ни събира“ – казва Боян Биолчев. „Защото единственото могъщо средство да събереш различни емоции е литературата“
снимка: Част от рода Биолчеви
