България посреща тленните останки на цар Самуил с държавна церемония днес на площад „Княз Александър I" в София.
Те ще бъдат предадени на българската държава повече от хиляда години след смъртта на един от значимите средновековни владетели на България - цар Самуил (997-1014 г.) Предаването на тленните останки ще се състои на официална церемония в Музея на византийската култура в Солун от гръцкия премиер Мицотакис на българския премиер Радев.
Тленните останки на цар Самуил ще бъдат пренесени в България с военно-транспортен самолет „Спартан", който вече отлетя за Гърция с официалната българска делегация. След навлизане в българското въздушно пространство самолетът, ще бъде ескортиран от две двойки изтребители МиГ-29 и F-16. Формацията ще прелети над площад „Княз Александър I" около 12:30 ч. Изтребителите повторно ще прелетят над площада след кацането на транспортния самолет „Спартан".
От летище „Васил Левски" - София до площада тленните останки на цар Самуил ще бъдат пренесени от Българската армия.
След това ще се състои и държавната церемония на площад „Княз Александър I" в София.
Премиерът Радев обяви преди дни историческото споразумение за връщане на тленните останки на цар Самуил с гръцката държава и премиера Мицотакис. Стремежът на българската държава да си върне костите на владетеля е още от 1969 г., когато световноизвестният гръцки археолог проф. Николаос Муцопулос ги открива при разкопки в базилика на остров Свети Ахилий в Малкото Преспанско езеро. Там е била лятната резиденция на Самуил, а базиликата била изградена от Борис I, сто години по - рано.
ЦАР САМУИЛ
Самуил е български владетел от края на 10-и и началото на 11-и век, управлявал като цар в периода от 997 г. до 1014 г. Само 4 години след смъртта му е краят на Първото българско царство и падането на България под Византийска власт.
Той е първият владетел от династията на Комитопулите, роден е около 950–960 г. Самуил е най-малкият син на комит Никола, има трима братя - комитопулите Давид, Мойсей и Арон.
След смъртта на цар Петър през 970 г., Самуил управлява България съвместно с тримата си братя. При завръщането на цар Борис Втори (970-971) от Цариград четиримата братя признават властта му. След като Византия завзема Североизточна България и цар Борис Втори е отведен в плен през 971 г., братята застават отново начело на свободните български територии на запад от река Искър. При установеното четиривластие Самуил управлява най-северната част на държавата с център Видин.
През 977 г. той приема във Видин избягалия от Византия Роман, син на цар Петър, признава го за законен български цар и става негов пръв пълководец. Столицата на държавата е преместена в Скопие. В периода 977-983 г. под ръководството на Самуил българските войски овладяват Тесалия и превземат град Лариса. 17 август 986 г. армията, командвана от Самуил, разгромява нахлулите в България византийски войски в прохода Траянови врата. В сражението участват брат му Арон и Роман, синът на цар Петър. Византийските войски са разгромени, а император Василий Втори се спасява, като бяга във Филипопол (Пловдив). Разказите на хронисти представят бягството му като толкова паническо, че императорската палатка и знаците на императорското достойнство са изоставени и завладени от българите. Победата при Траянови врата укрепва увереността на Самуил във възможностите на неговата войска и стабилизира позицията му на водач на българския народ.
След смъртта на цар Роман през 997 г. поради липса на преки наследници от Симеоновия род за цар е избран Самуил. Вероятно по това време той премества столицата в Преспа, а по-късно в Охрид.
Управлението на цар Самуил е свързано с продължителната борба за запазване на българската държавност срещу Византийската империя. В продължение на цялото му управление, което е почти 20 години, той удържа атаките на византийския император Василий Втори.
През 998 г. с цел да предотврати използването на сърбите като съюзници на Византия в българския тил, цар Самуил напада Сръбското княжество, подчинява областите Зета, Дукла и Требине и пленява сръбския княз Иван-Владимир. В резултат на успешна дипломатическа дейност цар Самуил получава признание на короната си от папския престол, сключва съюз с Унгария и оженва сина си Гаврил-Радомир за дъщерята на унгарския крал Геза, а дъщеря си Косара - за пленения княз Иван-Владимир. Дъщеря си Мирослава жени за пленения византийски военачалник Ашот Таронит, когото изпраща за управител на Драч.
През 1001 г. Византия завладява повторно Североизточна България, а през 1002 г. – Тесалия. През 1003–1004 г. византийските войски обсаждат и превземат Видин. За да ги отклони, цар Самуил предприема поход в Източна Тракия и овладява Одрин. Византийският император Василий Втори успява да превземе Скопие, но при Перник е отблъснат с тежки загуби. Цар Самуил предприема два похода против Солун. Военните действия продължават до 1013 г., без да се стигне до решителни сражения.
За да спре настъплението на Византия, армията на цар Самуил издига в клисурата между планините Беласица и Огражден - днешното село Ключ, до Петрич, широка стена преграда. На 29 юли 1014 г. византийците успяват да я заобиколят и да нападнат българите в гръб в северното подножие на Беласица и цар Самуил е принуден да отстъпи. Заловените в плен около 15 000 български войници по нареждане на император Василий II са ослепени, като на всеки 100 души е оставен по един с едно око за водач, и изпратени при българския цар. За своята жестокост Василий Втори е описан във византийските хроники и като "българоубиец“.
При вида на ослепените си войниците Цар Самуил получава сърдечен удар и умира на 6 октомври 1014 г.
Владетелят е описван от своите съвременници като ненадминат по сила и храброст, като човек, който никога не е знаел покой. Той е единственият български средновековен владетел, чийто гроб и тленни останки са запазени.
От днес те ще бъдат положени в саркофаг в столичната царква "Св.София".
