На 2 август се навършват 123 години от началото на Илинденско-Преображенското въстание.
То е резултат на острата реакция на българския народ на решението на Великите сили (Великобритания, Австро-Унгария, Русия, Франция, Германия, Италия) областите Македония и Южна Тракия да останат в пределите на Османската империя, след края на Руско–турската война. Решението е взето на Берлинския конгрес 1878г.
Борбата срещу него придобива организиран характер със създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в Солун, а с това и гъста мрежа от революционни комитети на тамошното българско население.
През 1903 г., 10 години след своето създаване, ВМОРО решава, че е настъпило времето за въстание срещу Отоманската империя. След спорове между водачите дали въстанието да се води като партизанска война, както иска Гоце Делчев, се налага мнението за вдигане на целия народ.
Първи масово въстава Битолският революционен окръг, после са обхванати Леринско, Костурско, Охридско и Кичевско. В Крушево е обявена република, в чието управление са поканени да се включат представители на всяка една етнорелигиозна общност в града – българска, гръкоманска и влашка. Тя просъществува едва 10 дни – от 3 до 13 август 1903 г., но е считана за най-големия успех на въстанието. Революционното движение се разраства в Солунски окръг, в Струмица и в Скопско. На 18 август – Преображение, пламва въстанието на българите в Одринска Тракия. Последен се включва Серски окръг (днес територията му е в границите на две държави – България и Гърция) – на 27 септември – Кръстовден.
На 17 септември 1903 г. щабът на въстанието моли София да обяви война на Турция. Под натиска на Великите сили и заплахата за нападение от съседите, България, която не е готова за война, изразява само дипломатически протести срещу насилията над въстаналото българско население.
За два месеца над 26 000 въстаници водят в Македония и Тракия 289 сражения срещу 350 000 султанска войска. Жертвите са огромни. Изгорени са над 200 села и градчета. В България бягат над 30 000 души.
Въстанието е кратко, но масово. "В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплъщение на българското бунтарство. Ето защо Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода", пише един от участниците в него Хисто Силянов.
ДНЕС
Истинската почит към героите от Илинденско-Преображенското въстание не е само в ритуалите и паметниците, а в почитането на техните завети и това, в което те са вярвали, каза кметът на Благоевград Методи Байкушев по време на отбелязването на 123-ата годишнина от въстанието.
В словото си Байкушев заяви, че Илинденско-Преображенското въстание не е еднократен акт, а резултат от дългогодишната борба на българите в Македония за свобода. По думите му, въпреки тежките жертви и разрушения, въстанието не е провал, тъй като е допринесло за осъзнаването в българското общество и в младата българска държава, че Македония трябва да бъде свободна.
Честването в областния град започна с панихида за загиналите за вярата и свободата на България и полагане на цветя на мемориала на Делчевия род в двора на храм „Въведение Богородично“ във възрожденския квартал „Вароша“. Церемонията продължи с полагане на цветя и венци пред паметника на Гоце Делчев на площад „Македония“.
Годишнината от въстанието бе отбелязана и в Предела край Разлог.
