Български учени разработват серум срещу коронавируса

Български учени работят активно по разработването на хиперимунен серум, който освен да помага на вече заболели от COVID-19, да се прилага и като профилактично средство срещу заболяването. Това съобщи за БТА д-р Волганг Люпке, автор на научната разработка.

Като първа стъпка серумът ще се изготвя от кръв, взета от преболедували пациенти, обясни Люпке. По думите му ще се работи в партньорство с Александровска болница в София. Със следващите стъпки по обработката на кръвта до прахообразен препарат ще бъдат ангажирани два института на БАН - по микробиология и по криобиология.

Полученият прахообразен препарат може да бъде прилаган с апаратите за вдишване, като по-добре е да не се работи под налягане, допълни Люпке. По думите му хубавото е, че препаратът ще може да се използва и профилактично, особено при застрашени групи, каквито са медицинските работници.

Пилотно серумът ще бъде изработен с помощта на 10 пациенти-доброволци, които трябва да дадат по 200-300 милилитра кръв, обясни Люпке. По думите му целта е да се получи поне един литър серум първата партида. Едва след като се проследи ползата от прилагането му, ще се пристъпи към масово производство.

За него вече ще се разчита не на човешка кръв, а на телета, които ще бъдат заразявани с вируса, за да може кръвта им да изработва антитела. Вече е взето решение къде ще бъдат настанени животните, каза още Люпке.

Позицията на учения е, че единственото нещо, което на 100 процента действа срещу вирусите, са антителата. В случая с COVID-19 ваксината трябва да е аерозолна - да се впръсква и вдишва, иначе е безсмислено да се прилага, посочи Люпке. Той обясни причината - белите дробове имат защитен механизъм и затова е необходимо да се действа с аерозолни препарати, които да достигат до клетките. "Образно казано, нашата цел е всяка клетка да има портиер и щом види вируса да му слага белезници".

Самият вирус може да влезе в клетката, без да разболява организма. Комплексите от антитела карат клетките да произвеждат собствени антитела, като така организмът ще премине от пасивен в активен имунитет, което е целта, разказа ученият.