Познавах ги. Иво, Дечо и Пламен. Лично.
Подкрепях каузата им, включително заради тях самите - лично. И преживявам това, което се случи.
Това написа във фейсбук столичният кмет Васил Терзиев за убитите в бившата хижа "Петрохан" Дечо Василев на 45 г., Ивайло Иванов на 49 г. и Пламен Статев, както и за все още издирвания Ивайло Калушев.
В текста си Терзиев заявява:
Виждам какво се пише днес – паравоенни, сектанти, мрежи за трафик на хора, конспирации. Виждам и как по учебник, по най-добрите КГБ методи, за 24 часа се сглобява „история“, която после се лепи на мен: анонимен профил - удобен говорител - жълти медии - национален ефир.
Една и съща схема. Без факти. Без срам.
Вместо да се зададат истинските въпроси, се търси удобен виновен. Някой пита ли се защо животът се върна в планината? Защо отново имаше сърни, вълци, мечки? Дали това е случайно - или е резултат от години ежедневни усилия срещу бракониери, които избиват по 10–15 животни наведнъж - за удоволствие? Случайно ли изчезнаха дървосекачите?
Или беше резултат от последователна битка за опазване на 200–300-годишна букова гора - гора, за която местни деребеи и ДПС-структури открито се бяха заклели, че ще бъде изсечена?
Някой ще попита ли за мигрантските канали, за които те помагаха на Гранична полиция да противодейства?
Това са истинските въпроси. А отговорите са ясни и проверими.
Дейностите им се извършваха с разрешение от МОСВ и в рамките на закона.
Какво и защо съм им бил дал аз стана важно, само за да се отклони вниманието от реалната тема и да се свали отговорността от разследващите.
Отговарям: Помагал съм им открито, наред с много други хора. Дарих средства по банков път за електрически мотори, за да се придвижват тихо, така че бракониерите да не ги чуват от съседни ридове, и животните да не бъдат плашени по време на обходи.
Целта им беше чрез модерни технологии и подходи да покажат как малък брой добре подготвени хора могат ефективно да опазват голяма територия.
Не бих дарявал, ако имам и най-малкото притеснение, написа Терзиев.
Какво точно е довело до трагедията - никой от нас не знае.
Но това, което се случва сега, е свинщина.
И тя говори много за това колко прогнила е системата, в която живеем.
И колкото и да е трудно в такива моменти, толкова по-голяма трябва да бъде мотивацията на всеки от нас да остане в България и да се бори за по-добро.
