ОПАКОВАНО С ЛЮБОВ. ОТ ВЛАДИМИР ЯВАШЕВ
Диана АЛЕКСИВА, Interviw.to
Срещам се с Владо два дни преди разопаковането на Арката. Офисът му е на минута от нея, и като казвам "офис", уточнявам, че това е сграда на няколко етажа, от която сутрин тръгват всички млади момичета и момчета, които през деня работят на Арката и от тях, освен информация, можеш да получиш парченце от плата, с който е опакована тя. Последно съм говорила с Владо преди две години, когато Кристо беше жив и още нямаше и следа от Ковид. Точно беше минала премиерата на "Да ходиш по вода" и двамата се готвеха за отпътуване към Париж (всеки от различно място на света) и работа по опаковане на Арката. Едва ли някой е предполагал, че за две години нещата толкова много ще се променят и че Владо ще трябва да продължи работата сам и то с известно отлагане. Но, ето. На 1 октомври 2021 година стоя под опакованата Триумфална арка и наблюдавам стотиците хора, които я обикалят, снимат се, докосват плата, увиват се с него, опитват се да се покатерят по въжетата, смеят се...
За сбъдването на мечтите не само по завещание, а и с много любов, разговарям с Владо Явашев.
Сутринта, докато бяхме на арката, те видях да разговаряш с Джилиън Андерсън, (която само преди 10 дни получи награда "Еми" за поддържаща женска роля (тази на Маргарет Тачър) в сериала "Короната") Явно опакованата Арка е истинска звезда.
Според мен улучихме най-точното време. Отложихме работата по нея заради Ковид с две години. Това е първата публична скулптура, случила се някъде в света през последните две години. И хората са много жадни за това. В момента във Франция е доста свободна атмосферата и въпреки че се прави чек на входа за ваксинация, за хората това е голям шанс от толкова време да посетят нещо.
А няма ли връзка с факта, че това е първият проект на Кристо, осъществен отчасти без него?
Доста от хората, които идват, дори не знаят кой е той. Те идват, защото виждат, че нещо се случва и после научават кой е той. И на мен лично ми е по-интересно да видя техните реакции - на тези, които случайно са се сблъскали с нещо, което е чисто визуално. Много хора не го разбират, мразят го, оплакват се, но в крайна сметка, като погледнеш публиката, която е около Арката - тези хора гледат много въодушевено, имат друго изражение на лицето си. И да не го харесват, пак имат това изражение. А това е идеята на изкуството - да те докосва, за събужда нещо в теб. И може би и смъртта на Христо (*Владо нарича Кристо -Христо), и това с пандемията събуди тази жажда в хората и желание да го преживеят нещо толкова различно. Самият Христо обичаше неговите неща да са в публичното пространство, тоест не в контролирано пространство като музей, например. И сега има наистина много просто минаващи хора покрай Арката, които я виждат случайно и това ги афектира по някакъв начин. Именно този гъдел, тази игра Христо и Жан Клод много я обичаха и много ги вълнуваше.
Той „завеща” ли ти да довършиш работата по Арката?
Всъщност да. Има го в завещанието му, както и да осъществим Мастаба в Абу Даби. Но във всеки телефонен разговор, докато той беше в Америка, а аз вече в Париж(и тези разговори понякога продължаваха с часове с часове), накрая ми казваше: „Моля те, обещай ми, че ще го направиш!” Най-много ми липсва енергията, ентусиазма и критичността му за някои неща. Аз така или иначе си върша работата, която винаги съм си вършел. Единственото, което сега правя повече, е да давам интервюта и да водя пресконференции, което е доста изтощително.
Какво щеше да прави сега, ако беше тук?
Щеше да обикаля като скакалец от всички страни, да гледа от всички ъгли и да вика: „Виж, виж, виж как е на тази или онази светлина!“
И щеше да е прав. Днес, докато я обикалях, Арката ми заприлича на жив, дишащ организъм. Платът се полюшваше от вятъра, на различната светлина изглеждаше по различен начин.
Това е и заради алуминият, който играе със светлината. Когато тя се смени, алуминият добива и друг цвят, и друго отражение. А и платът леко се разтегна и се движи с вятъра.
Вижте целия разговор в:
http://interview.to/?fbclid=IwAR3iEVO0GBburs6dqIK9...
