Кукерите - традицията е жива

КУКЕРИТЕ

Пернишкият Кукерски фестивал е първият фестивал на маскарадните игри в България.

Обичаят "Сурва" е включен в списъка на ЮНЕСКО на нематериалното наследство на човечеството.


Българската маскарадна обредност има хилядолетна традиция и идва от древни езически времена. Игрите с маски се практикуват при смяната на старата с новата година и с пролетното събуждане на природата. Посланията им са насочени към прогонване на злите сили и с пожеланията за здраве и плодородие.

Маскираните мъже се движат със специфична стъпка, носят страховити маски и самобитни костюми, опасани са със звънци, хлопки, чанове.

Кукерите са част от разпространена в цяла Европа традиция на карнавални маскаради, които на някои места са много сходни с нашата традиция – като бушояраш при хърватите в Южна Унгария, курентоване в Словения, чегета в Швейцария. Подобни маскаради има в Италия - на о-в Сардиния, в Испания.

Автори обясняват това с по-древния произход на ритуала, разпространен още в праисторическа Европа.

Маскарадните игри в България са живи и традицията се предава от поколение на поколение.

Всяка година в последните петък, събота и неделя на месец януари се провежда Международен фестивал на маскарадните игри. Основният акцент в него е двудневно шествие на маскарадни групи от страната и от чужбина.

Традиционно в него участват около 6000 души в над 100 маскарадни групи от всички етнографски райони райони на България и гости от страни, в които традицията съществува.

Участниците идват в Перник на състезание, за емоцията, за веселбата, за признанието, че са участвали. Зрителите идват, за да споделят магията на играта, да видят и пипнат маските, да се почувстват обновени, да си пожелаят здраве и късмет..

Пернишкият фестивал е първият фестивал на маскарадните игри в България. Решение за провеждането му е взето през 1965 г., а първото му издание е на 16 януари 1966 г.

снимка: Кукери 1945г.- Уикипедия


ФЕСТИВАЛЪТ на Максарадните игри СЕ ПРЕДХОЖДА ОТ АВТЕНТИЧНА "СУРВА"

Зимният обичай “Сурва“ е характерен за Средна Западна България – селищата около Перник, Брезник, Земен и Радомир.

Обичаят е включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство.

На 13 и 14 януари - народната Нова година/ Васильовде по стар стил/ в десетки села в Пернишко се пали сурвакарски огън и сурвакарските групи минават през населеното място за здраве и за да изгонят злото. Специално за този празник хората се връщат в селата от други населени места, в които живеят, и дори от чужбина, само и само да сложат маските и да изиграят игрите на сурвакарите. В тези два дни в пернишките села не се спи, всеки очаква на вратата му да потропат сурвакарите, домакините цял ден приготвят традиционни храни.

Празникът е известен като Сурва, Сурова или Сирова. Чрез маскарадната обредност поколения наред осъществяват позитивен преход от старата към новата година.

По традиция групите са от мъже, предрешени като невеста, младоженец, свекър, свекърва, които първи влизат в домовете и благославят домакините. Други персонажи на групата са още поп, мечка, цигани и съпровождащи музиканти.

Причудливите маски на сурвакарите са плод на фантазията им. Те обикновено са дървени конструкции, налепени с разноцветни конци, парченца цветни платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. Маската трябва да е по-грозна и по-страшна, за да изплаши злото. Най-старинни се считат маските на овен, козел и бик.

Облеклата се изработват от парчета плат, нарязани на ленти в различни цветове или обърнати наопаки кожуси. Някои от костюмите тежат до 150кг.

В игрите се включват и деца, редом до своите бащи – знак, че традицията продължава.


"Сурва" има и тази година, за втори път, въпреки пандемията.

И тази година кукерите и сурвакарите ще гонят злите духове.