Мартениците

Празникът на Баба Марта и мартеницата

Първи март – денят на Баба Марта е изключитело емоционален, обичан и почитан български обичай.

На този ден традицията повелява да се закичим с мартеница за здраве.

Съществуват предположения, че мартеницата е наследство от траките, коренното население на днешна България.

Легендите свързават появата на МАРТЕНИЦАТА и с Хан Аспарух и създаването на Българската държава през 681-ва година.

Макар и да не е ясно точно как и кога сме започнали да връзваме на близките си мартеница, символът и е останал - тя се носи за здраве, против уроки, за щастие, късмет и дълголетие.

Изработва се от вълнени или памучни конци в бял и червен цвят.

Цветовете имат строго определен смисъл: червеното - кръв, живот; бялото – чистота и щастие.


Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме, с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден, с мартеница се завързват събраните на Еньовден цветя и билки.

Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво, тоест до настъпването на пролетта. В някои краища те се носят до края на март. След това се поставят на дърво или под камък. По тях може да се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и благодатна.

Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат на цъфнало дърво или храст. Така на много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти.

Традицията гласи, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници.

Мартеници се носят в България, Северна Македония, Молдова и Румъния. Те са вписана в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството.

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!