снимка: Една от лампите на Аладин
МАРАКЕШ:
ПРИКАЗКА ОТ ХИЛЯДА И ЕДНА ПЛЮС ОСЕМ НОЩИ
Всъщност приказката е такава, каквато вие си я създадете. Може да е по-близо до Пещерата на Али Баба или до Ив Сен Лоран и Двайсет и първия век. Обикновено е смес от двете.
Автор: Стефан ГОСПОДИНОВ
Много е приятно: в София вали сняг, кучи студ се спуска откъм витошкия Камен дел, а вие си стягате раничката, вземата самолета през Истанбул и след няколко часа може да отпивате студена бира край басейна на хотела ви в центъра на Маракеш. Звучи като в приказка от "Хиляда и една нощ", с тази разлика, че приказката е истинска, но вие имате само осем нощи. И девет дни.
Не знам дали Маракеш е сън или действителност. Ако поискате, на някой сук (пазар), може и да намерите Вълшебната лампа на Аладдин. Или да питате далеч ли е оттук Пещереата на Али Баба от вашето детство. Има ли разбойници наоколо или са останали само в романите?
снимка: Силуети
Шегите настрана, но едно бягство от зимна София до Маракеш и неговите легенди, звуци, история, аромати, цветове и глъч на арабски, френски и испано-английски, гарнирана с ярко топло слънце, кускус, фурми и апетитен дим от скарите с агнешко печено, е приятен коктейл на фона на сиво-бяла София... Тя е затънала в дългите спорове ще имаме ли бюджет и кога? Ще оцелее ли правителството и докога? Ще слушаме ли до безкрай историите за ботокса и колко жени са стигнали до "Пирогов"?
снимка: “Окачен таван”, но не в Шоплука
В Маракеш, който е по-млад от Сердика, ако питаме археолози и историци, един милион мароканци обитават площ от 230 квадратни километра на надморска височина от 466 метра. Тази суха статстика обаче е в остър контраст с розовия цвят на сградите, със сочната и буйна растителност в градините на Маракеш; с ароматната вакханалия от пазарите и сърдечните усмивки на хората.
снимка: Тишина
Дали от сезона на дългата ни политическа зима или от генетичната ни скептичност, ние, българите, като че ли предлагаме по-малко усмивки на чужденците, когато те ни гостуват. Макар статистиките да показват, че ние сме уж по-богати (GNI $37,380) от мароканците (GNI $9,600), една "очна" статистика за броя на усмивките по улиците на София и Маракеш не е в наша полза. Не че е изненада, но те някак си се усмихват естествено, докато някои от нас може би все още се питат кога ще ги стигнем ...мароканците. В сферата на усмивките - като мой личен критерий за задоволството от живота и общуването с околните.
снимка: По закона за търсенето и предлагането. Принадената стойност не е висока…
Много харесвам факта, че китайците с тяхната 5,000-годишна история, са стигнали до извода, че една снимка казва колкото 1000 думи. Така няма да се разпростирам в слова, а с багрите на Маракеш и архитектурата му; с парковете и модерните сгради, с надеждата на много туристи, че отнякъде може дас изскочи Синдбад Мореплавателя и да ви разкаже някоя красива и романтична история от странстванията си по морета и океани, а не за телевизионните саги пълни със сенчести кораби, прерязани подводни кабели и изнервени дипломатически отношения.
снимка: Гора
Ако ви остане време, просто се гмурнете в розовия Имперски град Маракеш, основан през 1062 г от берберски вожд от династията на Алморавидите. Очите, ушите и сърцето ще ви кажат много. Ще научите, че близките Атласки планини го делят от Сахара и нейните пясъчни вълни; че основната част от населението са бербери, но има и много европейци, особено французи, които са бившата колониална сила в района. След Казабланка, Рабат и Фес, Маракеш е четвъртият по големина. За разлика от България обаче населението на Мароко наближава 40 милиона, докато ние неумолимо се смаляваме и се топим като майски сняг по Витоша..
снимка: Спомен за Ив Сен Лоран
Старата част на Маракеш е Медина, килим от тесни улички, дюкяни с 40,000 занаятчии и къщи от всякакъв силует, докато модерната част Вил Нувел предлага районите Гюелиз и Ивернаж с цялото изобилие на френската колониална архитектура и благоустройство. Макар и роден в Оран (Алжир) , големият френски моден дизайнер Ив Сен Лоран става собственик през 1980 на прочутата ботаническа градина "Мажорел", основана през 1919 г от френския художник Жак Мажорел. Струва си да й отделите поне час-два.
Тук, в Маракеш, е роден и един много загадъчен евреин, Мордехай Вануну. Бивш израелски ядрен техник, преди повече от три десетилетия той разкри пред английския вестник "Сънди Таймс" израелската програма за ядрено оръжие, разработвано в град Димона. След публикацията агенти на "Мосад" го отвлякоха обратно в Израел и го изправиха пред съда. След 18 години в затвора той беше освободен през 2004 без право да напуска страната. Но тази история вече е от "1002-та нощ".
снимка: Зелени копия в синьо небе
В Маракеш през 1994 е основана и Световната търговска организация - същата, която днес се очаква да поддържа "ред , дисциплина и правила на поведение" в световната търговия. Но с идването в Белия дом на президента Тръмп бъдещето на тази организация с всичките й прерогативи става по-малко ясно. Новият политически вятър, който задуха откъм река Потомак ще донесе май нови правила, тарифи и мита. Старите търговци от пазарите в Маракеш дори и не подозират какво се очертава на хоризонта. Те вероятно разчитат, че тяхната търговия ще си върви както е било през вековете.
Само да не останете с впечатлението, че страната е застинала в историята си. Обратно - част от снимките ще ви покаже, че Мароко отдавна мисли за утрешния си ден.
Рапсодия в синьо
снимки: Стефан Господинов
