НИКОЛАЙ КРЪСТЕВ
*Авторът е журналист , следящ отблизо проблематиката в Западните Балкани.
Отразявал е процесите в Северна Македония и други държави от постюгославското пространство.
Бил е многократно специален пратеник на БНР в Северна Македония - 1998, 1999, 2001 и 2002 г., както и кореспондент в Белград 2003-2011 г. и в Москва 2015-2017 г. Сътрудничи на почти всички водещи печатни и електронни медии у нас.
Северна Македония се намира пред решаващи парламентарни избори, които бяха отложени заради Ковид-19. Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ реши, не без помощ на някои кръгове в България, да започне битка с управляващия Социалдемократически съюз, експлоатирайки наложеното от югославската пропаганда негативно отношение към страната ни.
Прозападният Социалдемократически съюз , за времето на своето управление , успя да подобри чувствително отношенията със съседите и да подпише два стратегически договора с България и Гърция .Това деблокира международната изолация, в която се намираше страната от 2006 до 2016 година, когато премиер и лидер на ВМРО-ДПМНЕ бе Никола Груевски.
Днес, само за две години и половина Северна Македония вече е член на НАТО, решавайки отворения въпрос за името с Гърция, подписвайки Преспанското споразумение през 2018 година. Година по-рано, в навечерието на Илинден - знаков ден за България и Северна Македония, свързан с избухването на Илинденско-Преображенското въстание, беше подписан Договорът за приятелство от премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев.
Очакванията, че договорът ще рестартира отношенията ни бяха много сериозни. И вместо да работим по изпълнение на основните елементи на договора и да градим приятелство, да създаваме общи икономически проекти, да продължаваме да се отваряме един към друг, да работим по създаването на Коридор 8 и да дадем друг ход на икономическата карта на региона, като свържем Адриатическо с Черно мореи , да засилим предимствата на този маршрут, привличайки икономиките на България, Северна Македония и Албания и да променим наложената от 100 години връзка север –юг, свързваща Сърбия и Гърция, ние влязохме в капана на времето и безкрайните спорове помежду ни.
Безспорно важните въпроси, свързани с премахването на езика на омраза в учебниците по история, останал от времето на бивша Югославия, и решаването на въпросите чии са цар Самуил, светите братя Кирил и Методий и най-видният сред учениците им Св. Климент Охридски; ролята на Екзархията за обществените процеси в Македония и така до 20 век, където най-големият спор е свързан с лицата на ВМОРО Гоце Делчев, Даме Груев и Тодор Александров , в нормализирането на отношенията между двете ни страни , някой се опитва да ни върне назад към спорните въпроси. И тези някой са известни - Сърбия и Русия, защото техните интереси не само в миналото, но и днес отново са общи…
Белград и Москва имат своите причини да не харесват сближаването между София и Скопие, защото им се отнемат лостовете за влияние на Балканите, каквито са национализмът и недоверието. Сърбия трудно приема факта, че Северна Македония е в НАТО, а при добро стечение на обстоятелствата може и да я настигне в евроинтеграционните процеси и дори да я задмине, докато Белград се опитва да ревизира косовския въпрос. Този период съвпада и със заявката, идваща от Белград и Прищина за подялбата на Косово, което вероятно би станало с мълчаливата подкрепа на САЩ, Русия и Франция. Този процес може отново да отвори кутията на Пандора на Балканите и да се стигне до ново вълна от напрежение на други места в постюгославското пространство като Босна и Херцеговина, където етническия баланс е много раним.
По отношение на Русия не трябва да има илюзии, че се е отказала от Северна Македония и желанието да я изкара от НАТО и да я върне в своята орбита. А как би станало това ? Като върне на власт отново проруската ВМРО - ДПМНЕ, друг е въпросът дали този план ще успее , но не е за пренебрегване..
Има международни анализатори, които твърдят, че Северна Македония именно заради тези причини може да се окаже доста слабо място в южния фланг на НАТО и да се превърне в риск за регионалната сигурност.
След 103 години България има историческия шанс да бъде заедно със Северна Македония в един и същ военно - политически съюз, какъвто е НАТО и да ѝ помогне да влезе в обозримо бъдеще в ЕС. Да, но това е на път да не се случи именно заради разнопосочните сигнали, които София изпраща към Скопие. Днес, когато Северна Македония е на път да започне преговори с ЕС, тя получи сериозно предупреждение от София, че може да ѝ наложи вето заради спряната работа на двустранната историческа комисия, която трябва да реши сложните въпроси от миналото. Препъни камък се оказа Гоце Делчев. Ясно е, че в Северна Македония по политически причини (поне) засега няма да се намери кой да признае факта, че Гоце Делчев е българин, но сега ли е моментът да искаме това да се случи и да жертваме шанса да сме по-близо с Македония от когато и да е?
Преди седмица съветникът на президента на Северна Македония и пръв министър на външните работи на страната проф. Денко Малевски каза нещо, което никой публично в Скопие не е правил: „че до 1945 година ние сме били един народ“. Заради това лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски поиска да му бъде отнета професорската титла, което отвори много негативна кампания по адрес на Малевски. Групи във Фейсбук и публичното пространство поискаха президентът Стево Пендаровски да го уволни от администрацията си..
Залагат ли управляващите у нас на перспектива ВМРО-ДПМНЕ отново да се върне на власт в югозападната ни съседка? Защо влиятелни гласове на български евродепутати започнаха да плашат Северна Македония с вето, а не например Сърбия, която шест години не връща на българското правосъдие Цветан Василев, както и за отношението към българското малцинство от страна на властите в Белград? Наложи се външният министър Екатерина Захариева да каже публично, че българската политика спрямо югозападната ни съседка не се прави от Андрей Ковачев. На път сме да изгубим капитала си от времето на българското председателство на ЕС, когато поставихме в центъра на своите усилия не просто интеграцията на Западните Балкани, а мястото на Македония в него. Част от решителните преговори за името между премиерите на Македония и Гърция Заев и Ципрас се проведоха по време на срещата на върха на 17 май 2018 година. София беше добър домакин на тази ключова среща , но не и участник в процеса, което е тема за друг анализ....Има риск България да влезе в обществото на Северна Македония като новата Гърция, която повече от 27 години блокираше пътя й към евроатлантическите структури ! Дано това не се случи.
Днес ние спорим за идентичността и езика на нашите събратя край Вардар, вместо да се поучим от прагматичността на сърбите , които въпреки, че водиха войни с хърватите и бошняците през 90-те години, когато се разпадаше Югославия, не са толкова предирчиви към това как да се наричат езиците им, които водят своето начало от сърбохърватския.
Колко ли още пъти ще водим тези спорове, които ни пречат да тръгнем и да се опознаем, да скъсяваме изкуствено наложената ни дистанция от времето , а и от външните сили?
Питам, но има ли кой да отговори…..
