ЕНЧО ГОСПОДИНОВ
"EЛА МИ НА ГОСТИ, ТА ДА ТЕ ЗАВЕДА У ЧИЧО... ДА ВИДИШ НА КАКВО СЕ КАЗВА ГОСТОПРИЕМСТВО..."
Приказки на един млад български заселник в гръцко село
Преди няколко години наш близък си купи стара къща в едно гръцко село. Няколко местни майстори му помогнаха да я реновира, при това на цени значително по-привлекателни, отколкото са цените на подобен ремонт у нас.
снимка: Селска идилия. Долу е Бялото море
Гърците май не са чували изстраданата българска мъдрост, че един нашенски ремонт, по "...кръв, пот и сълзи" се равнява на две чирпански сватби или на три мАкедонски въстания.
Естествено, горното е заимствано от думите на Сър Уинстън Чърчил, голям поклонник на България, както споменават някои историци. Нещо подобно е казал той, когато подготвя хората си за война с Хитлер.
Но било каквото било. Историята на нашия близък с местните хора в гръцкото село е различна от това, което някои може и да са чували за комшиите отвъд Кресненското дефиле. Това митично дефиле, майка на всички големи европейски задръствания, което и до днес остава загадка за световната транспортна, комуникационна, географска и туристическа наука. Може би дори в една някога "тъмна Индия" с милиард и половина население, не е имало такова място за стълпотворение на хора, автотенекии, скапани шофьорски нерви, плачещи майки с малки деца и мръсни участъци от нашата страна на границата, където нито чешма, нито прилична тоалетна, нито уютен паркинг могат да приютят макар за няколко минути изтощените туристи и членове на Клуба на богатите, завръщащи се у дома.
снимка: Лозата се е покатерила на втория етаж
Като за начало, преди три години, още когато купувал къщата, нашият човек бил посрещнат от новите си гръцки комшии с усмивки, сърдечни пожелания за приятен живот и приятни взаимоотношения.
Сега, три години по-късно, нищо не се е променило.
Още не разтоварили багажа си, се появява комшията Илиас. Той е електротехник и "автор" на новата електроинсталация в старата къща на нашия близък. Илиас идва при нас с поднос, в който има прясно откъснати градински домати и червено цвекло, току що отскубнато от двора му. Да сме имали мезе за узото, след уморителното 7-8-часово шофиране от София през загадъчната Кресна та чак до планината Пелион, където е селото. Недалеч от Волос, но от другата страна на планината, на брега на Бяло море.
снимка: Много....
Два часа по-късно, като видяла, че сме пристигнали, у нас довтасва с две чинии кирия Евангелия. Тя е от долната къща на стръмното планинско село. Нейният мъж Янис и синът им Апостол смениха старите улуци и водостоци на къщата на нашия човек и сложиха нови. Направиха го без много да дърдорят помежду си, за 3-4 дни. Чиста и добра професионална работа. Та в големите чинии кирия Евангелия, пъргава и усмихната жена на около 70, ни донесе топла баница със сирене и пресни домашни сладкиши.
снимка: Котешка люлка, от Вонегът
На другия ден комшиите от къщата на горната улица, две мили млади жени с малки деца, минаха край нас, поздравиха ни любезно с "Добре дошли" и оставиха торбичка с ябълки от двора им, сочни сладки сливи и 5-6 домата, миришещи на домат. И плачещи за узо.
На третия ден пак дойде Илиас и ни покани на вечеря у тях, да сме се видели. Беше наловил собственоръчно някаква вълшебна риба предишния ден и като влязохме в двора му, на скарата вече се печаха три различни "модела" Беломорски люспести красавици, чиито имена не можах да запомня. А очарователната и мила Георгия, съпругата на Илиас, беше направила няколко вида салати към рибката. Няма да е честно ако не призная, че течната част от менюто се лееше с лекота.
Тук му е мястото да добавя, че по чисто логистични причини, "Хондата" на нашия близък обикновено е паркирана в двора на Илиас за седмица или за месец, защото стръмният терен и широката душа на Илиас насърчават тази парко-форма на добросъседство.
снимка: Къщата на Янис и Евангелия
Ние отвръщаме на жеста обикновено с хубава българска луканка и ароматно бяло винце. А на Янис и Евангелия носим по шише хубава нашенска ракия. Янис черпи с узо или ароматно гръцко кафе, което е в джезве като турското, но се казва гръцко по ясни исторически причини.
Къщата на Янис и Евангелия е на три етажа, солидна като английска крепост на Фолклъндските ( Малвински) острови, с 60-сантиметрови каменни стени, десетина чисти и уютно подредени стаи и великолепна градина . И пак има домати, краставици, смокини и червено цвекло в двора. В стените още има амбразури, от които прадедите на Янис са се отбранявали, когато османлиите опитвали да превземат селото. Това е било в далечния 18 век, казва ни гордо Янис. И хубавото село винаги оставало в гръцки ръце.
Миналия път, когато идвахме в Пелион, Статис, млад човек и собственик на железарския магазин в селото, още като ни видя, донесе една щайга с лимони, да си ги носим в София. Статис е женен за хубава кенийка, нашият близък му е редовен клиент покрай ремонта на къщата и със Статис са нещо като мини-балкански съюз , но без Урсула и Кая да им казват как да си отглеждат краставиците, та да не са криви.
А селският касапин, още като види нашия човек, че е пристигнал от София, веднаг намира отнякъде прясно агнешко и започва да му приготвя котлетите.
Снимка: Подредба с дамаджанка
Тъй върви животът на нашия близък в това стръмно старо село на древна Елада, където живеят около 1500 души; повечето местни, лете примесени с туристи от Германия, Нидерландия или Израел. Последните са си построили един "туристически кибуц" сред стръмните горички от маслини, ябълкови и черешови градини и плантации от киви, които се спускат надолу досами селския плаж. Плажът е от златист пясък, дълъг май колкото плажа на "Албена", а крайбрежната селска улица е осеяна с китни малки хотелчета и ресторантчета, кое от кое по-съблазнителни.
"Кибуцът" на хората от Израел се казва "Къщите на Моисей" и е доста деликатно скрит между зелените масиви на планината. Само една дискретна табела край пътя споменава неговото съществуване. Изглежда на тези гости не им се слушат проповедите на Нетаняу и са се спотаили дискретно в новото си гнездо.
снимка: В центъра на селото
А като дойде ред да си тръгваме за София, нашият близък се обади на комшиите си от горната къща, които имат бизнес и със зехтин. Произвеждат си го сами. Имат няколко маслинови горички. Уж все стръмни баири наоколо, а на всяка плантация има по една пластмасова цистерна за по 2-3 тона вода. Събира се от пролетните дъждове. И после в големите жеги работливите гърци си напояват маслинките, черешите или ябълките.
Купихме си една дамаджана хубав чист зехтин. Два пъти по - евтин от този в кварталния "Фантастико".
За гарнитура към зехтина комшиите ни дадоха още една торба с червени ябълки, градински домати и златисти сливи. За из път, както казваха в моята някогашна Добруджа.
Пак там, в моето детство, когато искаха да се присмеят на някоя циция, добруджанци казваха за него, че гостоприемството му се съдържало в дефиницията: "Ела ми на гости, че да те заведа у чичо, да видиш на какво се вика гостолюбие..."
Единствената прилика между плажа на Кабакум до Златните пясъци у нас и този в гръцкото село са глутниците бездомни кучета, които скитат наоколо. Гръцките са охранени, обезпаразитени и миролюбиви като атонски монаси, докато тези между Кабакум и съседните хотели са леко проскубани и много съмнителни.
Деликатни балкански различия.
снимка: Душ и артистичност
Колкото до живота в това гръцко село, а сигурно и в цяла Гърция, разликата с нас е, че гърците общуват помежду си много по-често, по-усмихнати са от нас и сякаш по се радват на живота. Вероятно и затова имат повече столетници. Като оня грък от едно малко островче, в което той, 68-годишен, се върнал да преживее последните си дни. Работил половин век в Америка, пенсионирал се и отчаян додрапал до родното си селце. Защото 8 американски лекари един след друг му казали, че е болен от рак и му оставали само 6 месеца...
На своета бедно гръцко островче той бил заобиколен от приятели, роднини, човешка топлина и радост. Научили го да си отглежда кози, зеленчуци и му възстановили лозенцето. Минал на естествена местна диета, гарнирана с повечко зехтин, бобец и леща, по-рядко месо, но полято с домашно розе. Всяка вечер всички в селото се събирали край една дълга маса и си приказвали, обменяли си пиперливи истории и се майтапели с политиците си. Никой не мразел никого, никой не носел часовник и не бързал заникъде.
"Блудният син", завърнал се от Америка, доживял до 104 години. Историята беше описана нашироко в "Ню Йорк Таймс", а CNN излъчи кратък документален филм за столетника и "сините зони" на Гърция, пълни с такива като него.
снимка: Нещо като "църква за душата" в душен ден
А осемте доктори от Америка отдавна били на небето и слушали думите на Архангел Гавраил, че една от тайните на дълголетието е в радостта от общуването с приятели... А другата - изхвърлените часовници, причиняващи стрес... Времето го измерват или по слънцето, или по сладките приказки с приятели на сянка и чашка местно розе.
Снимки: Стефан ГОСПОДИНОВ
